Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Струва ми се, че това не беше един от най-хубавите рождени дни за Роналд — каза Фред.

Беше вечер, болничното крило беше тихо, завесите бяха дръпнати, а лампите светнати. Единственото легло бе заето от Рон, а Хари, Хърмаяни и Джини седяха около него. Те бяха прекарали целия ден пред двойните врати, опитвайки се да видят какво става вътре, когато някой влизаше или излизаше. Мадам Помфри ги беше пуснала да влезнат чак в 8 часа. Фред и Джордж пристигнаха след 10 минути.

— Не си представяхме, че точно така ще му поднесем подаръка. — мрачно каза Джордж, като остави голям опакован подарък до леглото на Рон и седна до Джини.

— Да, мислехме, че ще е в съзнание, когато му го даваме.

— Ние бяхме в Хогсмийд, искахме да го изненадаме.

— Били сте в Хогсмийд? — погледна към тях Джини.

— Да, мислехме да купуваме магазина на Зонко. — каза Фред — Искахме да имаме клон в Хогсмийд, но няма да има много смисъл от това, ако не ви разрешават да излизате през уикендите, за да купувате нашите… както и да е.

Той си взе стол, седна до Хари и погледна бледото лице на Рон.

— Какво точно се случи, Хари?

Хари разказа историята, както вече бе направил десетки пъти пред Дъмбълдор, Макгонагъл, мадам Помфри, Хърмаяни и Джини.

— …и след това пъхнах безоара в гърлото му и дишането му се улесни, Слагхорн излезе да извика помощ, Макгонагъл и мадам Помфри се появиха и донесоха Рон тук. Те смятат, че той ще се оправи. Мадам Помфри каза, че ще остане около седмица… и ще продължи да взима противоотрова…

— Какъв късмет, че си се сетил за безоара. — тихо каза Джордж.

— Късмет, че в стаята имаше такъв. — каза Хари, изтръпвайки при мисълта какво щеше да стане, ако не беше успял да докопа малкото камъче.

Хърмаяни въздъхна почти недоловимо. Тя беше необичайно тиха през целия ден. След като накара Хари да й разкаже какво точно се е случило, тя почти не бе взела участие в обсъждането на това как точно Рон е бил отровен, просто седеше до Хари и Джини, бледа и притеснена, докато най-накрая не ги пуснаха в болничното отделение.

— Мама и татко знаят ли? — попита Фред Джини.

— Те вече го видяха преди час. Сега са в кабинета на Дъмбълдор, но скоро ще се върнат…

За момент всички се загледаха в Рон, който промърмори нещо в съня си.

— Значи отровата е била в напитката? — тихо попита Фред.

— Да. — потвърди Хари. — Слагхорн я сипа и…

— Той имал ли е възможност да сипе нещо в чашата на Рон без ти да го видиш?

— Вероятно. — каза Хари. — Но защо му е на Слагхорн да отравя Рон?

— Нямам идея. — прозя се Фред. — Но може да е разменил чашите случайно?

— Защо му е на Слагхорн да отравя Хари? — попита Джини.

— Идея си нямам. — продължи Фред — но би трябвало да има много хора, които биха искали да отровят Хари — „Избраният“ и всичките тези неща…