Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
После всичко притихна. Бен вдигна поглед. Промяната се беше извършила. Уилоу се бе превърнала във върба. Всичко щеше да се оправи.
Той плътно притисна очи.
— Благодаря ти — прошепна.
Наведе глава, обгърнал с ръце крехкия ствол и зарида.
Призори се появи демонът. Изникна сякаш от мрака — черно и безформено създание, обвито в броня. Това стана най-неочаквано. Вятърът изсвистя, мъглата се раздвижи и ето че демонът беше тук.
Бен се пробуди почти намига. Спеше на пресекулки и се бе свлякъл до дънера на върбата от умора. Страбо сигурно бе още на поляната, където Бен го остави.
Демонът приближи и Бен се изправи да го посрещне. Коболдите мигновено застанаха пред него, за да препречат пътя на демона. Абърнати скочи и ритна Куестър грубо. Магьосникът също се събуди и се изправи на крака. Демонът носеше шлем на главата си и се оглеждаше наоколо. Алените му очи измериха дружината и боровата горичка с опитен поглед.
После заговори. Бен нищо не разбираше от думите му и речта приключи едва ли не преди да е започнала. Куестър се подвоуми, после отново се обърна към Бен.
— Марк ви отправя предизвикателство, ваше величество. Той иска да се срещнете в двубой след три дни при изгрев слънце в Престолнината.
Бен кимна безмълвно. Ето че ставаше онова, което очакваше от самото начало. Времето бе отлетяло. Той почти не беше на себе си, все още много изтощен от изпитанието през последните седем дни, но веднага си даде сметка какво означаваше подобно предизвикателство.
Марк не можеше повече да го търпи. Демонът беше ядосан.
Ала възможно бе — напълно възможно — да е разтревожен. Куестър му бе казал на времето, че демонът отправя предизвикателствата си само в средата на зимата — а сега зимата бе твърде далеч. Демонът искаше да ускори нещата.
Бен помисли какво може да значи това, ала само тръсна глава. Беше все едно. Той отдавна бе решил да остане и нищо вече не можеше да промени решението му. Сам се удиви колко бе твърдо това решение. Беше му приятно да го установи.
Той кимна към вестоносеца.
— Ще бъда там.
Демонът изчезна в кълбо мъгла. Бен остана загледан подире му, после вдигна очи към дърветата, където първите зари на утрото посребряваха далечния хоризонт.
— Вървете да спите — ласкаво каза той.
Седна пак до Уилоу, облегна буза до грубия й ствол и затвори очи.
Когато отново се събуди, слънцето беше изгряло. Лежеше изпънат под сянката на старите борове. Главата му почиваше в скута на Уилоу и ръцете й го обгръщаха. Тя се бе преобразила отново.
— Бен — нежно го поздрави силфидата.
Той се загледа в, изящните й ръце, в тялото и лицето й. Изглеждаше точно такава, каквато я бе видял онази нощ да се къпе във водите на Ирилин. Тенът, красотата и живостта й се бяха върнали. Отново бе видението, което желаеше и от което се страхуваше. Ала вече не видението имаше значение, а истинската същност на Уилоу. Свършило се бе с някогашното отблъскване, страх, с усещането за различност. На тяхно място бе дошла надеждата. Той се усмихна.
— Нуждая се от теб — прошепна й той и беше искрен.
— Зная, Бен — отвърна тя. — Винаги съм го знаела.
Наведе се и го целуна, а той протегна ръка и я притисна до себе си.
ЖЕЛЕЗНИЯТ МАРК
Първото нещо, което Бен направи на сутринта, бе да освободи Страбо от магията на Йоския прашец, който обвързваше дракона. Той върна на Страбо свободата, при условие, че драконът няма да напада Зеленоречието и никое друго населено място в долината, както и никой от гражданите, докато Бен е крал.
— Продължителността на твоето управление в Ландовър е колкото плисък на океанска вълна спрямо моя живот, Холидей — хладно го предупреди драконът, замислено притворил очи. Намираха се на поляната, където Страбо бе изчакал да мине нощта.
Бен сви рамене.
— В такъв случай ще ти бъде лесно да приемеш моето условие.
— Условия, поставени от хора, никога не са лесни за приемане — особено от такъв подъл човек като тебе.
— Ласкателствата няма да помогнат. Съгласен ли си или не?
Сбръчканата муцуна се отвори широко и зъбите проблеснаха.
— Поемаш риска да не спазя думата си — след като си ме принудил да я дам под действието на магията!
Бен въздъхна.
— Да или не?
Страбо просъска и гласът му излезе направо от гърдите.
— Да!
Той разпери криле и изви дългата си шия към небето.
— Готов съм на всичко, за да се махна от теб! — той се поколеба и се наведе по-близо. — Но запомни — нищо между нас не е свършило, Холидей. Някой ден ще се срещнем и ти ще си платиш!