Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Бен бързо се обърна, и го погледна. Куестър седеше като статуя, лицето му бе пребледняло като пепел, очите му блестяха от изумление.
— Всичко… всичко е било в това, правилно да завъртиш пръстите, ваше величество — успя да каже магьосникът преди да припадне.
Бен се обърна и го хвана за сивата мантия, за да не падне, докато Страбо започна да се издига. Демоните нададоха крясъци, вдигна се врява от всякакви епитети, която бързо заглъхна, когато драконът се отдалечи. Земята под тях започна да изчезва, превръщайки се в смачкан черен покров, накъсан от назъбени дупки и огнени пукнатини. Светкавиците в края на този свят бясно лудееха, като се мятаха по цялата ивица на хоризонта и целият Абадон сякаш се тресеше и огъваше.
После Страбо избълва драконски огън пред тях и небето отново се разтопи и отвори. Появи се нащърбена дупка, чиито краища се огънаха като изгорели и драконът с неговите спътници минаха през нея.
Бен замижа от внезапната смяна на светлината. Когато отново отвори очи, звезди и цветни луни озаряваха облачното нощно небе.
Бяха отново в Ландовър.
На Бен му трябваха няколко минути, за да дойде на себе си. Бяха се озовали в Ландовър, но не над Зеленоречието. Намираха се на север, почти в края на долината. Страбо кръжа известно време над гъсти гори и голи склонове, после плавно се спусна на една пуста поляна.
Бен се смъкна от гърба на дракона. Буниън и Парснип го поздравиха със съскане и блеснали зъби, толкова развълнувани, че почти не бяха на себе си. Абърнати тежко скочи на земята, изправи се, отърси се и каза, че проклина онзи ден, в който се е свързал с тях. Куестър, който отново бе дошъл в съзнание, с мъка се свлече по ремъците на седлото и пристъпи до Бен, едва съзнавайки какво върши, без да сваля поглед от дракона.
— Не съм очаквал, че ще доживея деня, в който някой ще бъде в състояние да заповядва на това… на това удивително създание! — промълви той изумен. — Страбо — последният от някогашните дракони, най-могъщият от вълшебните създания, да служи на краля на Ландовър! Това може да стане само с Йоския прашец, разбира се, и все пак…
Той едва не се блъсна в Бен и изведнъж се опомни.
— Ваше величество, та вие сте жив! Смятахме, че сме ви изгубили завинаги! Никога няма да проумея как сте успели да излезете от вълшебния свят! Как сте успели да направите всичко това… — той не можеше да изрази ентусиазма си. Протегна ръка към Бен и енергично я разтърси. Бен не можа да сдържи усмивката си. — Тръгнахме да ви търсим, когато не се върнахте първия ден, и вещицата ни хвана — бързо заразказва магьосникът. — Изпрати ни в Абадон и ни остави на оная плоча, та да си играят демоните с нас. Цели пет дни, ваше величество! Цели пет дни бяхме заловени там! Измъчваха ни и ни изтезаваха онези отвратителни, гнусни…
Коболдите яростно изсъскаха и посочиха нещо. Куестър веднага кимна и ентусиазмът му го напусна.
— Да, с право ме прекъсвате — наистина бях забравил — той хвана Бен за ръката. — Аз си бърборя, ваше величество, докато има много по-неотложни неща. Силфидата е много болна — той се поколеба, после дръпна Бен подире си. — Съжалявам, ваше величество, но тя може би умира.
Усмивката на Бен изчезна на минутата. Те забързаха напред, където бе клекнал Страбо, наблюдавайки ги с полуотворени очи. Абърнати бе вече клекнал в тревата до безжизненото тяло на Уилоу. Бен коленичи до него, Куестър и коболдите също приближиха.
— Когато бяхме заловени в Абадон, дойде времето Уилоу да се свърже със земята — промълви Куестър. — Тя не можа да преодолее тази неотменна потребност, но скалата не я прие.
Бен потръпна. Уилоу се бе опитала да се преобрази, неспособна да преодолее своята нужда, но опитът бе останал само частично завършен. Кожата й се бе набръчкала и бе станала като дървесна кора, пръстите на ръцете и краката й се бяха превърнали в разкривени корени, косата й бе станала на крехки клони и тялото й се бе разкривило. Беше ужасно да я гледа човек и Бен нямаше сили за това.
— Тя още диша, ваше величество — тихо каза Абърнати.
Бен се опита да преодолее своето отвращение.
— Трябва да я спасим — отвърна той, опитвайки се отчаяно да измисли какво да правят. Той ужасено видя как тялото на Уилоу изведнъж конвулсивно потръпна и от едната й китка изникнаха още корени. Очите на силфидата потрепнаха и отново се затвориха. Тя беше в агония. Бен пламна от гняв.