Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
През по-голямата част от времето оглеждаше местностите, през които минаваха, и си представяше как са изглеждали преди западането на магията. Често си спомняше видението, което му бяха показали вълшебниците — светлата удивителна картина, в която мъглите, мракът и повяхването на живота на тази земя не съществуваха. Преди колко ли време долината е била такава, питаше се той. Колко ли време щеше да е необходимо, за да си възвърне този вид? Видението на — вълшебниците беше повече от спомен; то бе залог. Замисли се как дълбоки мъгли бавно се свличаха и скриваха слънцето и обгръщаха планините, замисли се за оредяващите гори от сини дъбове, започнали да вехнат и да се покриват с петна, за езерата и реките, обгърнати в сивота и мъгла, за поляните и ливадите, изсъхнали и пусти. Замисли се за живота на хората в долината, в един свят, който внезапно бе станал суров и неблагодатен. Замисли се отново за лицата на малцината, които се бяха явили на неговата коронация — на мнозината, които обграждаха пътя, по който вървеше към Риндуеър. Всичко това можеше да се промени, ако спре отпадането на магията.
Един крал, който може да служи на земята и да поведе хората, ще осъществи всичко това. Така смяташе Куестър Тюс. Проблемът на първо място бе породен от това, че двайсет години не бе имало крал на ландовърския престол.
Ала Бен трудно можеше да го разбере. Защо такова просто нещо като загубата или сдобиването с крал трябваше да има толкова голямо въздействие върху живота на долината? Кралят бе просто човек. Кралят бе просто символ. Как бе възможно един човек да е толкова важен?
Най-сетне реши, че е възможно, щом земята черпи живота си от магията, която я е създала, а магията се поддържа от властта на краля. Такова нещо едва ли бе възможно в свят, управляван само от естествени закони, ала тук бе така. Земята черпеше живота си от магията. Това твърдеше Куестър. Може би земята черпеше живота си от краля.
Такава възможност бе смущаваща и Бен не — можеше да обхване цялото й значение. Затова предпочете да се съсредоточи върху непосредствения си проблем, а той беше — да остане жив. Магията пропадаше без него. Земята без магията — също. Съществуваше връзка между трите. Ако можеше да я разбере, щеше да се спаси. Знаеше го инстинктивно. Вълшебниците не бяха създали Ландовър в един ден, за да видят как той се разпада на следващия само поради загубата на крал. Те сигурно са предвидили и осигурили начин да се появи отново крал — нов, различен, но крал, който да управлява и да поддържа силата на магията.
Ала какви гаранции са поставили за това?
Първият ден от пътуването им му се стори безкраен Когато падна най-сетне нощта и останалите заспаха, Бен остана буден, все още замислен. Дълго стоя така.
Вторият ден мина по-бързо и по обяд те почти бяха стигнали острова, където се намираше Сребърният дворец. Буниън ги чакаше на вратата, завърнал се от пътуването си до Зеленоречието. Той говореше бързо и бурно ръкомахаше. Бен не успя да го разбере.
Намеси се Куестър.
— Вашето известие е предадено, ваше величество — в гласа му имаше горчивина. — Лордовете на Зеленоречието са отговорили, че ще дойдат в Престолнината, както им е наредено — ала отлагат дотогава решението дали да дадат клетва за вярност пред трона.
— Не съм учуден — промърмори недоволно Бен. Той не обърна внимание на погледа, който си размениха магьосникът и Абърнати, и се отправи към входа. — Благодаря ти за усърдието, Буниън.
Бързо премина през коридора, който водеше към вътрешния двор. Останалите го следваха. Едва бе влязъл във фоайето, когато пред него изникнаха две опърпани привидения иззад сенките на някаква ниша и се хвърлиха в краката му.
— Ваше светло величество!
— Ваше могъщо величество!
Бен ахна, когато ги разпозна. Гони гномите Филип и Сот паднаха на колене пред него, като пълзяха и се търкаляха в краката му толкова жалко, че Бен се обърка. Козината им бе сплъстена и набучена с тръни, лапите им бяха целите в кал и те изглеждаха като измъкнати от някой водосточен канал.
— О, ваше величество, мислехме, че драконът ви е погълнал! — започна да вие Филип.
— Мислехме, че сте потънали в пъкъла! — ревеше Сот.
— О, вие имате голяма магия, ваше величество! — възхищаваше се Филип.