Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Той плясна с криле и се издигна над върховете на дърветата, насочи се на изток и изчезна от погледа в посока към изгряващото слънце. Бен гледа подире му, докато се скри, после се обърна.
Куестър Тюс не можеше нищо да разбере. В началото бе изумен, после гневен и най-сетне объркан. Какво си мислеше кралят? Защо пусна Страбо просто така? Драконът бе могъщ съюзник, едно оръжие, срещу което никой не би могъл да се опълчи. Един лост, с който кралят можеше да изтръгне клетва за вярност от всички, а толкова много се нуждаеше от нея!
— Тъкмо затова не можех да го задържа — опита се Бен да обясни на магьосника. — Това означава да го използвам като сопа. Това означава народът на Ландовър да ми даде своята клетва за вярност не защото разбира, че трябва, а защото се страхува от дракона. Не това ми е нужно — аз не искам вярност, продиктувана от страх! Аз искам вярност, продиктувана от уважение! Освен това Страбо е нож с две остриета. Рано или късно въздействието на Йоския прашец ще отслабне и после какво? Той ще се обърне срещу ми на мига. Не, Куестър — по-добре е да го пусна сега и да си изпробвам късмета.
— Точно казано, ваше величество — отвърна му магьосникът. — Наистина ще трябва да си изпробвате късмета. Какво ще стане с вас, когато се изправите пред Марк? Страбо можеше да ви защити! Можехте да го задържите поне дотогава!
Ала Бен отново поклати глава.
— Не, Куестър — тихо отвърна той. — Тази битка не е на дракона, тя е моя. Моя е от самото начало.
С това приключи въпроса и отказа да го обсъжда повече с тях. Беше го премислил внимателно. Беше взел своето решение. Бе научил някои неща, които по-рано не знаеше, а за още някои се беше досетил. Ясно виждаше какъв трябва да бъде един крал на Ландовър, за да има някаква полза от него. От момента в който стъпи в тази страна, той бе помъдрял в много отношения. Искаше приятелите му да го разбират, ала не можеше да им го обясни. Разбирането трябваше да дойде по друг начин.
За радост нямаше повече поводи да се занимава с този въпрос точно в момента. Появи се Речния господар, предупреден от хората си, че нещо странно става в горичката със старите борове. Страбо бе прелетял към нея посред нощ и бе излетял отново оттам призори. Бе довел неколцина души със себе си, включително някакъв си мъж на име Холидей, който претендираше за ландовърския престол, магьосника Куестър Тюс и изчезналата дъщеря на Речния господар. Бен прие Речния господар с извинения за безпокойството и кратко обяснение за онова, което им се беше случило през последните няколко седмици. Той каза на Речния господар, че Уилоу е тръгнала с него по негова собствена молба и че самият той не е успял да предупреди Речния господар по-рано. Помоли силфидата да остане с него още няколко дни и поиска да се срещнат отново след три зори в Престолнината.
Нищо не каза за предизвикателството на Марк.
— Защо трябва да се срещаме, ваше величество, в Престолнината? — натъртено понита Речния господар. Неговите хора бяха навсякъде около тях като призрачни сенки сред ранната утринна мъгла. Очите им проблясваха иззад сенките на дърветата.
— За да поискам отново вашия обет за вярност пред трона на Ландовър — отвърна Бен. — Смятам, че този път ще ми го дадете.
Съмнение и нещо като тревога се изписа на изваяното лице на Водния дух и хрилете на врата му престанаха да потрепват равномерно.
— Казал съм ви условията за подобен обет — тихо отвърна Речния господар. В гласа му прозвуча нещо като предупреждение.
Бен не отмести поглед.
— Зная това.
Речния господар кимна.
— Много добре. Ще бъда там.
Той прегърна леко Уилоу, даде й позволение да остане с Бен и си тръгна. Хората му изчезнаха заедно с него и се скриха в мрака на гората. Бен и неговата малка компания останаха сами.
Уилоу приближи и обгърна ръката на Бен.
— Той няма намерение да ти засвидетелства своята вярност, Бен — прошепна тя, като сниши глас, за да не я чуят останалите.
Бен унило се усмихна.
— Зная. Ала се надявам, че няма да има друг избор.
Време бе да вървят. Изпрати Буниън до замъка Риндуеър с известие за Календбор и останалите лордове на Зеленоречието. Беше изпълнил желанието им и ги бе отървал от Страбо. Сега бе техен ред. Определяше им среща в Престолнината подир три дни, за да получи от тях обет за вярност.
Бунинън безмълвно изчезна в гората, а Бен и останалите членовете на малката компания поеха към Сребърния дворец.
Този път им отне повече време да се върнат от Елдъру и езерната страна, защото вървяха пеш. Ала за Бен това нямаше никакво значение. Даваше му възможност да размишлява, а имаше за какво. Уилоу вървеше с тях, винаги близка, винаги мълчалива. Куестър и Абърнати многократно го питаха как смята да се справи с Марк, но той не им отвръщаше. Истината бе, че още нямаше никакви планове, ала не искаше те да знаят това. Предпочиташе да си мислят, че просто не иска да говори.