Магическо кралство за продан. Продадено

Тогава най-неочаквано огън изригна от гърлото на Страбо и образува огромна светла арка от алени пламъци. Въздухът сякаш се разтопи като прогорял целофан, на който огънят е направил дупка по средата. Бен примижа срещу вятъра и видя как черната дупка се отваря пред тях, сякаш от самата нощ. Драконовите пламъци стихнаха, ала дупката остана. Те минаха през нея в пустия мрак. Ландовър изчезна. Потъналото в мъгла Зеленоречие също. Чу се всмукващ шум и дупката зад тях се затвори. Настана внезапна тишина.

Страбо започна да лети хоризонтално в мрака. Бен леко се понадигна, сгушен между шиповете на дракона, и със страх и удивление се огледа наоколо. Светът се бе променил напълно. Луната и звездите ги нямаше, имаше само мастиленочерно небе над назъбени върхове и дълбоки проломи. Там, където земята и небето се допираха, проблясваха светкавици и на хоризонта се разкриваше странна игра на светлини. В далечината тътнеха вулкани и червеникавите им пламъци просветваха от конусообразните върхове на планините. Потоци лава изригваха като дълги червени струи кръв. Цялата земя се тресеше от тези изригвания и гейзери огън и разтопени скали бликаха към небето на фона на мрака.

— Абадон! — предупреди го Страбо. Гласът му бе нисък и съскащ.

Драконът се спусна надолу с главозамайваща скорост, Бен усети как стомахът му се свива. Покрай тях се стрелкаха планински върхове и огънят от вулканите изригваше навсякъде. Бен беше ужасен. Абадон бе въплъщението на най-черните му кошмари. Не беше виждал нищо по-враждебно. В този свят нищо не можеше да оцелее.

Покрай тях премина една крилата, изплъзваща се сянка. Страбо просъска в знак на предупреждение. Премина още една сянка и още една. Чу се остро просъскване и блясък на зъби. Изведнъж Страбо избълва огън от своята паст и една от сенките простена и падна на земята. Бен се понамести по-добре между шиповете които предпазваха гръбнака на дракона. Огънят изригна отново и отново. И друга сянка избухна в пламъци и падна. Страбо се въртеше на всички страни и се изплъзваше, когато се появиха още сенки. Той изпъна масивното си тяло и увеличи скоростта. Черните създания паднаха зад него и изчезнаха.

Минаха покрай поредица назъбени върхове, след което драконът отново забави скорост.

— Комари! — презрително изрева той. — Не са достойни за мен!

Бен целия бе плувнал в пот и едва можеше дъх да си поеме.

— Още колко остава? Драконът грубо се изсмя.

— Още малко, Холидей. Какво има? Не си очаквал това, а?

— Всичко е наред. Прави каквото ти казвам и ме води при моите приятели!

— Спокойно, Холидей.

Драконът летеше през обгърнатия в пламъци мрак. Комарите ги връхлетяха още на два пъти и Страбо изгори още шепа от тях, докато летеше. Светът на Абадон се простираше долу неизменен — един свят от скали и огън. Бяла светлина лудо танцуваше по хоризонта наоколо и лава бликаше от кратерите на планинските върхове, но долините и проломите си оставаха непроницаемо тъмни. Ако имаше нещо живо там, от въздуха то не можеше да се види.