Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Бен започна да изпитва все по-големи угризения. Приятелите му бяха затворени в този свят повече от пет дни!
Драконът сви между два гигантски вулканични върха и започна да се спуска. Наоколо брулеше вятър и огнени езици обгръщаха планинските скали от двете страни. Бен погледна надолу към лавата. Сред огъня плуваха същества! Някакви същества играеха там!
Огромна черна сянка се надигна зад един връх и протегна ръцете си като пипала. Страбо просъска и избълва огън насреща й. Ръцете потрепераха и се отдръпнаха. Сянката изчезна.
Отминаха планините и навлязоха в долина, обкръжена от назъбени върхове. Страбо рязко се спусна и спря на петнайсетина метра над земята. Вирове огнена лава бълбукаха в края на долината и изригваха камъни и огън към небето. Пукнатини и процепи бяха напукали пустата земя и потъваха надолу в мрак. Навсякъде се суетеха някакви същества, малки и безформени в аления полуздрач, едва ли човешки. При вида на дракона се надигнаха викове, които бързо бяха заглушени от далечния рев на вулканите. Бен чу как драконът изрева в отговор.
„Комарите“ отново се появиха на цели дузини. Изникнаха и други крилати същества, по-големи и по-страшни. Страбо взе хоризонтална посока и полетя по-бързо. Бен се бе навел толкова близо до гърба на дракона, че усещаше пулса му. Ремъците и коланите се опъваха от напрежението при полета.
И тогава пред тях се появи една огромна огнена яма, дълбока стотици метри. Отгоре бе окачена на вериги малка каменна плоча — на не повече от два-три метра. Каменната плоча се люлееше и клатушкаше нестабилно на металните си вериги, пламъците жадно я ближеха отдолу.
Бен притаи дъх. Няколко дребни фигурки бяха клекнали на тази каменна плоча, опитвайки се да пазят равновесие.
Та това бяха неговите приятели!
Страбо се спусна към тях, подгонен от „комарите“ и други летящи демони. И още стотици демони се бяха скупчили около огнената яма и хвърляха камъни срещу силуетите, свити върху плочата, клатейки веригите, на които се държеше. Всички се бяха разкрещяли от възторг. Това бе някаква игра, осъзна Бен ужасен. Демоните бяха поставили приятелите му върху плочата и само чакаха да видят как ще паднат в огъня!
Те приближиха още повече до ямата. Сега демоните видяха дракона и се развикаха. Протегнаха ръце към болтовете, на които се държаха веригите. Демоните се опитваха да пуснат плочата с приятелите му в огъня, преди да ги достигнат.
Бен направо обезумя. Веригите бързо падаха една след друга и плочата се наклони настрани и се олюля. Страбо бълваше огън срещу демоните и изпепели десетки от тях, но останалите продължаваха да пускат веригите. Бен изрева от ужас, защото вече ясно можеше да види лицата на Куестър Тюс, Абърнати, на коболдите — и на Уилоу! Страбо прелетя като стрела покрай ямата и покрай демоните, които се опитваха да освободят веригите, държащи каменната плоча. Твърде късно, помисли си Бен. Щяха да стигнат твърде късно!
В този миг времето за него спря. Нямаше никакво време и имаше цялото време на света. Бен видя всичко, което става, сякаш го наблюдаваше отстрани, сякаш той бе извън мига. Веригите от едната страна напълно паднаха и каменната плоча увисна надолу. Приятелите му увиснаха на единия и край и започнаха бавно да се свличат към ямата.
Страбо яростно се спусна напред и понесе Бен над огъня. Стигна до плочата в момента, когато хората на нея почти се бяха изплъзнали. Хвана двама във въздуха с извитите нокти на предните си крака. Бързо улови с челюстите си още един и обърна огромната си глава, за да остави коболда пред Бен. Вторият коболд се хвърли към стремето и се хвана за ремъците.
Последният силует падна в ямата. Това беше Куестър Тюс.
Бен го видя как пада, наблюдавайки ужасен как сивата мантия с нейните цветни като дъгата шарфове се изду като парашут. Страбо се наведе, но бързо се издигна. Магьосникът бе твърде далеч, за да го достигне. Не можеше да го спаси.
— Куестър! — простена Бен.
И тогава стана нещо наистина магическо, нещо толкова странно, че въпреки всичко, което бе преживял през последните минути, Бен остана поразен. Куестър започна да се спуска към огъня по-бавно и накрая напълно спря. Магьосникът широко бе отворил ръце срещу алената светлина на пламъците и мършавата му фигура започна да се издига от ямата.
Бен притаи дъх, мислите му препускаха като стрели. Имаше само един възможен отговор. Куестър Тюс най-сетне бе направил истинска магия! Бе накарал магията да действа!
Страбо се спусна надолу и изригна пламъци, с които помете „комарите“ и другите летящи демони, които се опитваха да се намесят. Той стигна до Куестър Тюс точно когато магьосникът левитираше над края на ямата, политна под него и го взе на гърба си, тъй че Куестър се намери точно зад Бен.