Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Куестър, използвай магията си!
— Не, ваше величество — поклати бавно глава Куестър. — Магията, която аз владея, не може да я спаси. Може да я спаси само едно. Тя трябва да довърши своето преображение.
Бен се нахвърли върху магьосника.
— Как, но дяволите, може да направи това, та тя едва диша!
Никой нищо не каза. Той отново се обърна към момичето. В никакъв случай не трябваше да я оставя сама с Нощната сянка. Не биваше да й позволи да идва с него. Всичко това бе станало по негова вина. Негова ще е вината, ако умре…
Той тихо изруга и се опита да се отърси от тази мисъл. През ума му минаваше какво ли не.
Тогава внезапно си спомни.
— Старите борове! — възкликна той. — Гората в Елдъру, където майка й танцуваше и тя се преобрази в онази нощ! Това място е специално за нея! Може би там ще успее да довърши трансформацията си! — той вече бе скочил и даваше разпорежданията си на останалите. — Хайде, помогнете ми да я занесем! Страбо, наведи се!
Занесоха силфидата при дракона и я качиха на гърба му. Качиха се и те до нея и успяха, доколкото могат, да се привържат към импровизираното седло. Бен яздеше пред момичето, което бе в безсъзнание, Куестър и Абърнати зад него, а коболдите от двете страни на стремената.
Страбо изръмжа подразнен в отговор на командата на Бен, после се издигна в нощното небе. Летяха на юг, драконът пое една посока и се напрегна да увеличи скоростта си. Имаше опасност вятърът да ги издуха от проскърцващото седло. Минутите минаваха и хълмистият район на север започна да отстъпва пред равнините на Зеленоречието. Бен протегна ръка и докосна тялото на силфидата. Кожата й, подобна на дървесна кора, беше хладна и твърда. Бяха на път да я загубят. Нямаше много време. Отминаха Зеленоречието и под тях се появиха горите и реките на езерната страна — потънали в цветове райони, които се подаваха под пелената на мъглата. Драконът полетя по-ниско, носейки се над върховете на дърветата и планинските вериги. Бен целият се тресеше от нетърпение и напрежение. Държеше Уилоу за ръка и имаше чувството, че усеща как животът я напуска.
Тогава Страбо рязко сви наляво и полетя надолу към гората. Дърветата се втурнаха да го посрещнат, след което се подаде малката полянка отвъд стена от клони. Веднага след това всички отново бяха на земята. Бен слезе безмълвно, а заедно с него и останалите, като всички енергично се впуснаха да свалят Уилоу. Гората се издигаше наоколо им като стена и кълба мъгла плуваха между редовете от тъмни стволове. Бунинън просъска насреща им и ги поведе със сигурен инстинкт. Вървяха между дърветата, като едва си проправяха път в полумрака, носейки деформираното тяло на момичето.
Стигнаха боровата горичка само след секунди. Боровете се издигаха мълчаливо в мъглата, като часови на фона на мрака. Бен поведе редицата до центъра на горичката, където майката на Уилоу бе танцувала онази нощ, преди той да напусне Елдъру.
Те нежно положиха Уилоу долу. Бен усещаше китката на момичето над корените и ластарите, които се подаваха от кожата й. Китката бе студена и безжизнена.
— Тя не диша, ваше величество! — промълви Куестър полушепнешком.
Бен обезумя. Той вдигна пострадалата силфида в ръце, притисна я до себе си и се разрида.
— Ти не можеш да умреш, Уилоу, не можеш да ми причиниш това! — люлееше я в ръце, усещайки грубата й кожа да дращи лицето му. — Уилоу, отговори ми!
Изведнъж му се стори, че държи Ани, нейното смазано и окървавено тяло след катастрофата, която беше отнела живота й. И ето че бе надвиснала нова катастрофа. Усещането бе толкова силно, че той простена. Усещаше костите, кръвта и разпокъсаната плът; усещаше малкия крехък живот на нероденото му дете.
— О, господи, не! — тихо извика той. Отметна глава и образът изчезна. Сега държеше Уилоу отново. Наведе се и започна да целува силфидата по лицето и устата, а сълзите му капеха по бузите й. Беше загубил Ани и детето, което тя носеше. Нямаше да понесе и загубата на Уилоу.
— Не умирай — умоляваше я той. — Не искам да умираш, Уилоу, моля те!
Крехкото й тяло се размърда, сякаш откликваше почти чудодейно и тя отвори очи. Той се загледа в тези очи, без да обръща внимание на съсипаното лице и тяло, на пораженията, нанесени от незавършената трансформация. Хвана се за тази искрица живот, която още гореше в нея.
— Върни се при мен, Уилоу — умоляваше той. — Ти трябва да живееш!
Очите й отново се затвориха. Ала тялото на силфидата този път се раздвижи по-силно и конвулсиите се превърнаха в спазми, в усилие да овладеят мускулите. Уилоу преглъщаше усилено.
— Бен, помогни ми. Подкрепи ме.
Той бързо я изправи на крака и останалите се отдръпнаха. Държеше я така, усещайки как жизнените й сили се връщат и трансформацията започва отново. Корените й проникнаха дълбоко в горската пачва, клоните започнаха да нарастват и да се разклоняват и стволът се уголеми и втвърди.