Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Не са паднали от леглото ти, идиот такъв, не разбираш ли? Бяха за мен, извадих ги от сандъка, докато търсих картата. Това са котелните сладкиши, които Ромилда ми подари преди Коледа и очевидно са пълни с любовен еликсир.
Явно обаче само една дума беше стигнала до главата на Рон.
— Ромилда? — повтори той. — Ромилда ли каза? Хари… познаваш ли я? Ще ме представиш ли?
Хари се втренчи във висящия Рон, който изглеждаше невероятно обнадежден и се пребори със силното си желание да се засмее. Част от него — частта най-близо до наболяващото го дясно ухо — имаше силното желание да свали Рон и да го остави да тича наоколо в амок, докато действието на еликсира отмине. От друга страна се предполагаше, че са приятели, а Рон явно не беше на себе си, когато го нападна. Хари реши, че ще си заслужи още един удар, ако позволи на Рон да обяви вечната си любов към Ромилда.
— Да, ще те представя. — каза Хари, докато бясно мислеше. — Сега ще те сваля, става ли?
Той стовари Рон с трясък на пода (ухото доста го болеше), но Рон просто скочи на крака с усмивка.
— Тя ще е в офиса на Слъгхорн. — уверено каза Хари, на път към вратата.
— А какво ще прави там? — неспокойно попита Рон, като бързаше, да не изостане.
— О, ами взема допълнителни уроци по отвари с него. — импровизира Хари.
— Дали ще мога и аз да вземам допълнително уроци заедно с нея? — нетърпеливо попита Рон.
— Чудесна идея. — отвърна Хари. Лавендър чакаше при портретната дупка. Това бе усложнение, което Хари не беше предвидил.
— Закъсняваш, Уон-Уон! — нацупи се тя. — Имам подарък за теб, за…
— Остави ме на мира. — нетърпеливо каза Рон. — Хари ще ме представи на Ромилда Вейн.
И без да каже нито дума повече, той я избута от портретната дупка. Хари се опита да погледне извинително Лавендър, но явно погледът излезе просто весел, защото тя изглеждаше по-обидена от всякога, когато Дебелата Дама се затвори зад тях.
Хари малко се притесняваше, че Слъгхорн може да е на закуска, но той отвори вратата при първото почукване. Беше облечен със зелен кадифен халат и съответна нощна шапчица и имаше доста замъглен поглед.
— Хари. — измърмори той. — Много е рано… аз обикновено спя до късно в събота…
— Професоре, много съжалявам, че ви безпокоя — възможно най-тихо каза Хари, а Рон се беше изправил на пръсти и се опитваше да погледне зад Слъгхорн в стаята му, — но приятелят ми Рон взе любовен еликсир по грешка. Бихте ли му дали антидот? Бих го завел при Мадам Помфри, но ни е забранено да внасяме каквото и да е от Шегобийницата на Уизли и нали разбирате… странни въпроси…
— Бих си помислил, че майстор на отварите като теб сам би приготвил антидота, Хари, не е ли така? — попита Слъгхорн.
— Ъъъ… — измрънка Хари разсеяно, защото в този момент Рон го ръгаше с лакът в ребрата, в опит да си проправи път в стаята, — ами аз никога не съм приготвял антидот за любовен еликсир сър и докато го направя, Рон може да натвори нещо много…
За щастие Рон избра точно този момент да се завайка:
— Не я виждам. Хари, той да не се опитва да я скрие?
— Това трябва да ви даде представа. — задъхано каза Хари, който вече откровено се бореше с Рон, за да му попречи да събори Слъгхорн. — Днес е рожденият му ден, Професоре. — добави той умолително.
— О, ами добре тогава, влизайте, влизайте. — отстъпчиво каза Слъгхорн. — Всичко необходимо е в чантата ми, антидотът не е сложен…
Рон се втурна през вратата, в задушната, претъпкана стая на Слъгхорн, преобърна столче за крака, възстанови равновесието си като сграбчи Хари за врата и промърмори:
— Тя не видя това, нали?
— Нея все още я няма. — каза Хари, докато наблюдаваше как Слъгхорн отваря набора си за отвари и слага по няколко щипки от това или онова в малка, кристална бутилка.
— Хубаво. — пламенно каза Рон. — Как изглеждам?
— Много си хубав. — гладко отговори Слъгхорн и подаде на Рон чаша бистра течност. — Изпий това. Това е тоник за нерви, ще запазиш спокойствие, когато тя дойде.
— Гениално. — страстно каза Рон и изгълта шумно атнидота.
Хари и Слъгхорн го наблюдаваха. И тогава, съвсем бавно, усмивката на Рон се стопи и изчезна, и беше заменена от изражение на върховен ужас.
— Нормален ли си вече? — усмихнато попита Хари. Слъгхорн изцъка. — Благодаря ви, Професоре.
— Не се притеснявай момчето ми, не се притеснявай. — каза Слъгхорн, а Рон се свлече в най-близкото кресло. Изглеждаше опустошен. — Ободряване, ето от това има нужда. — добави Слъгхорн и се обърна към маса заредена с напитки. — Имам бирен шейк, имам вино, имам една последна бутилка от тази отлежала дъбова медовина… хммм… исках да я подаря на Дъмбълдор за Коледа… е, — сви рамене той — на него няма да му липсва нещо, което не е имал! Защо да не я отворим и да полеем рождения ден на г-н Уизли? Няма нищо по-добро от висок дух, за прогонване на агонията от нещастна любов…