Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Тогава се постарай да не падна — отвърна му Бен. — Заповядвам ти да внимаваш да не падна.
Не беше обаче убеден, че Страбо може да направи това, въпреки Йоския прашец. Бяха започнали да се спускат в пъкъла на Абадон и животът и на двама им беше в опасност. И при най-благоприятните обстоятелства за Страбо щеше да е трудно да ги опази, а освобождаването на приятелите му от света на демоните съвсем не обещаваше най-благоприятните обстоятелства.
Възседнал дракона, той се спря за миг и се огледа към пустата земя. Бяха стигнали края на Огнените извори, отвъд горящите кратери и гъстите храсталаци. Денят отминаваше и се спускаше вечерта. Със залеза на слънцето отвъд далечните планини долината бе обгърната от мъгла и тъма. Ландовър представляваше мрачно скупчване на сенки и смътни силуети. Бен можеше почти да види как светлината отминава с всяка изминала минута. Сякаш долината изчезваше пред очите му. Той имаше неприятното усещане, че наистина е така, неприятното усещане, че никога повече няма да я види.
Изопна крака в стремената и решително прогони подобни мисли. Опита се да се усмихне, макар и мрачно. Бен Холидей бе излязъл на поход като рицар, възседнал своята кранта, поел на спасителната си мисия. Едва не се разсмя. Дон Кихот, тръгнал да се бие с вятърните мелници — каква картинка би могъл да изпрати вкъщи, ако имаше камера! По дяволите, та той никога не бе и помислял, никога не бе допускал, че нещо подобно може да му се случи в живота! Всичките тези години, в които бе живял зад циментово-метални стени; всичките тези претъпкани съдебни зали и тлъсти правни библиотеки; всичките тези безплодни пледоарии и адвокатски досиета; всичките законови уредби, статути и кодекси — колко далечни му се струваха сега!
И той разбра, с увереност, която го удиви, че никога не би могъл да се върне отново към всичко това.
— Какво правиш там горе, Холидей — на гледката ли се любуваш? — Просьска недоволно Страбо и прекъсна мислите му. — Хайде да вървим!
— Добре — съгласи се Бен. — Да тръгваме.
Драконът широко разтвори криле, залитна напред и се издигна. Бен здраво държеше поводите и ремъците на седлото, наблюдавайки как земята под него бързо изчезва. Зърна за миг една горичка с къпини, гъсталаци и изсъхнали дървета, потънали във валма от мъгла, и издължените сенки на здрача, след което настана само мрак. Филип и Сот бяха някъде там, скрити от погледа. Той бе отишъл за малко при тях само да им съобщи, че ще тръгне със Страбо към Абадон, за да освободи останалите. Изпрати ги обратно в Сребърния дворец, за да чакат неговото завръщане. Те веднага тръгнаха, но ужасените им лица се четеше негласното им убеждение, че го виждат за последен път.
А може и да е така, мислеше си той. Може би трябваше да им каже да си вървят у дома и да забравят за него. Въпреки че те нямаше да постъпят така. Все още продължаваха да гледат сериозно на своя обет за вярност.
Замисли се за миг за цялата помощ, която му бяха оказали — тези крадливи, мръсни канибалчета.
Кои би могъл да допусне? Той безмълвно им пожела всичко добро.
Страбо летеше в настъпващата нощ, преминавайки от източната пустош към покрайнините на Зеленоречието и след това на запад. Светлината на деня бе напълно изчезнала, спусна се мрак и Ландовърските луни започнаха да изгряват. Те всички се виждаха тази нощ — бялата, розовата, бледоморавата, тъмнорозовата, морскозелената, бериловата, тюркоазената и нефритената — цветовете им не бяха затъмнени от мъглите, които обвиваха долината долу. Приличат на гигантски балони, мислеше си Бен и се питаше къде ли бяха неговите приятели.
Минутите бързо минаваха. Масивното тяло на Страбо ритмично се клатеше под Бен, докато крилете от опъната кожа биеха срещу вятъра и ги носеха на запад. Бен здраво държеше поводите и седлото и животът му се крепеше на косъм. Въздушното течение връхлиташе насреща, му и го караше да зъзне. Ландовър приличаше на огромен казан вряща супа, над който той безпомощно бе увиснал. Подобно летене го възбуждаше, но и го изпълваше със страх. Не му бе приятно да язди кон, още по-малко — дракон. Драконът поддържаше равномерен ритъм, което го облекчаваше, но въпреки това Бен се чувстваше неспокоен. Знаеше, че Йоският прашец може да престане да действа в един момент и това ще бъде неговият край.
— Глупаво начинание! — извика Страбо към него няколко мига по-късно, сякаш четеше мислите му. Шипестата му безформена глава се олюля наоколо, очите му блестяха. — И всичко това за шепа хора!
— За моите приятели! — извика в отговор Бен и вятърът запрати обратно думите в лицето му.
— За мен приятелите ти не са нищо!