Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Холидей?
Драконът беше пресипнал от гняв. Бен остана на мястото си.
— Холидей? Та това беше Йоски прашец, Холидей! Това беше цял пашкул Йоски прашец. Откъде си го взел? Нали каза, че не си от вълшебния свят! Излъгал си ме!
Бен чакаше. Това, което чуваше, още не му харесваше. Заслуша се как Страбо свърна някъде вляво — заслуша се в тежкия тътен от влачещото му се тяло.
— Знаеш ли колко може да бъде опасна такава магия, Холидей? Даваш ли си сметка, какво можеше да ми причиниш? Защо ме измами така?
Драконът престана да се движи. Чу го как се премести на една страна, после го чу как пие. А може би сбърках, внезапно си помисли той. Може би цял един пашкул от Йоски прашец е прекалено много за когото и да било. Може би драконът беше пострадал.
Чу се дълбока въздишка.
— Холидей, защо ми причини това? Какво искаш от мене? Казвай и да се свършва!
Драконът звучеше по-скоро измъчен, отколкото гневен. Бен реши да рискува.
— Искам думата ти, че няма да направиш нищо, което може да ми навреди! — извика той.
Драконът само просъска в отговор.
— Имаш моята дума.
— Искам да потвърдиш, че ще правиш само каквото ти кажа и нищо друго. Така или иначе ще бъдеш принуден.
— Зная, Холидей! Съгласен съм! Кажи ми какво искаш!
Бен предпазливо се измъкна иззад камъните. Все още дим и мъгла висяха над огнените извори и хвърляха над всичко призрачна полусянка. Страбо бе клекнал на няколко десетки метра от редица горящи кратери и изглеждаше като разгневено уловено животно. Грозната му шипеста глава бавно се люлееше на всички страни, полупритворените му очи се спряха на Бен. Бен целият се напрегна, готов всеки момент да се хвърли зад камъните. Ала драконът само гледаше към него и го чакаше.
— Ела насам — заповяда му Бен.
Драконът смирено приближи. В очите му се четеше нескривана омраза. Бен гледаше как чудовището идва към него. Овалното му тяло се клатеше върху едрите му люспести крака. Крилете леко пърхаха при движенията му и дългата опашка се виеше неспокойно. Бен се почувства като Фей Рей с Кинг Конг.
— Пусни ме на свобода! — замоли Страбо. — Пусни ме и аз ще те оставя жив!
Бен поклати глава.
— Не мога.
— Искаш да кажеш, че не желаеш! — промълви драконът с глас като триене на метал в гласпапир. — Но ти не можеш да ме държиш в това състояние завинаги и когато се освободя…
— Може ли без заплахи?
— …от теб няма да остане колкото да нахраниш и най-дребната пещерна хиена, няма да остане колкото да напълниш и скромна паница на гном — и такава болка ще ти причиня, каквато не можеш да си представиш…
— Готов ли си да ме изслушаш? Драконът вдигна презрително глава.
— Няма да ти дам обет за вярност, Холидей! Той няма да е валиден при тези обстоятелства.
Бен кимна.
— Разбирам това. Не искам от тебе обет за вярност.
Настъпи дълго мълчание, докато драконът внимателно го наблюдаваше. Омразата в очите на звяра бе отстъпила пред любопитството. Изглежда най-лошото бе преминало. Драконът бе в негови ръце, поне за момента. Бен си отдъхна от напрежението, от страха и от тревогата. Беше извадил третия печеливш билет. Продължаваше здраво да стиска медальона в ръка, тъй че сега вече можеше да го пусне под туниката си. Огледа се за Паладин, но рицарят беше изчезнал.
— Точно като призрак… — промълви си той.
Отново се обърна към дракона. Страбо продължаваше да го наблюдава. Грозният му език нервно ближеше мъглистия въздух.
— Много добре, Холидей, предавам се. Какво всъщност искаш от мене?
Бен се усмихна.
— Седни удобно и ще ти кажа.
АБАДОН
Наближаваше здрач, когато Бен затегна последния ремък на коженото седло, което набързо, си беше приготвил, заповяда на Страбо да коленичи и се качи отгоре му. Настани се внимателно между два костени шипа, с каквито бе покрит целият гръбнак на дракона, опита ремъците, с които се бе закрепил, за да види дали няма да го изтърсят, и нагласи обувки в металните халки.
Имаше късмет, че поне успя да си направи седло. То бе доста неудобно, скалъпено от ремъци, каишки, катарами и халки, събрани от най-различни полски животни, станали жертва на дракона и довлечени в Огнените извори, за да бъдат изядени на спокойствие. Бен ги бе събрал между костите и ги бе пригодил. Прикрепи го около врата на дракона покрай предните му крака, тъй че седлото се спускаше до бедрата. Точно зад шипестата глава се подаваха поводите. На Бен и през ум не му минаваше, че ще успее да води дракона като кон. Поводите бяха само от предпазливост — да го пазят да не падне.
— Ако паднеш, лошо ти се пише, Холидей — предупреди го драконът.