Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Голям ли е проектът? Важен?
Макар тя да продължаваше да се усмихва, погледът й изведнъж стана по-твърд, като че ли бе казала повече, отколкото е нужно, и сега иска да смени темата.
— Всичките ни проекти са важни, Мохамед. И помагат този свят да стане по-добро място за хората. Денят ми обаче е доста натоварен, така че ако нямаш нищо против…
Махна му за довиждане, тръгна към асансьорите, но се върна, като ровеше в чантата си.
— А, още нещо. Виждал ли си някога този човек?
И сложи една снимка на гишето пред него — дебел оплешивяващ мъж с бледа кожа и сочни устни.
— Беше тук вчера — отвърна египтянинът и си помисли дали не е преминал границата с въпросите си преди малко; беше доволен, че може да изкупи вината си. — Директорът го разведе из сградата.
Кирнан кимна и прибра снимката в чантата си.
— Направи ми една услуга, Мохамед. Ако го видиш пак, звънни ми да ми кажеш, че е в сградата, нали?
— Разбира се, госпожо Кирнан. Веднага щом го видя. Вие ще сте първата, която ще научи.
Тя му благодари, пресече фоайето и се качи в асансьора.
— Много мила дама — сподели с жена си Мохамед, когато се прибра вкъщи вечерта. — Но с изключително твърд характер. Никога не бих искал да се наредя сред противниците й.
55.
Дакла
Една фигура се измъкна от храсталака, ослуша се, после притича към сградата — обикновена постройка от блокчета сгуробетон с покрив от палмови листа и тежка желязна входна врата, обезопасена с верига и катинар. Беше мъж, поне това можеше да се каже от походката му. Друго обаче не личеше, тъй като тялото бе загърнато в издуто черно наметало, а главата и лицето в също така черен шал, така че се виждаха единствено очите му.
Човекът бръкна в джоба си и извади малък метален предмет с нещо като магнит на единия край. Повъртя го в ръце, после го прибра в наметалото си. Покатери се на спряната до сградата стара каруца и от нея до прозореца високо в стената — просто квадратен отвор без стъкло или рамка. Чу се тупване, когато се спусна на пода вътре, последва го шумолене и тихо изтракване на прикрепен към нещо магнит.
След по-малко от минута човекът отново беше навън и вървеше към храсталака. След още три минути се чу шум на мотоциклетен двигател. Боботенето на мотора постепенно заглъхна в далечината и в нощта остана само чуруликането на птиците и тихото бучене на близката помпа.
56.
Кайро
Хаотична организация — така най-добре би могъл да го окачестви Ангълтън. Или организиран хаос. Откъдето и да я погледнеш, египетската система за контрол на уличното движение на пръв поглед изглеждаше безнадеждно хаотична — отегчени полуграмотни полицаи, които преграждат пътя на произволно избрани места, записват регистрационните номера и данните от шофьорските книжки, — макар че твърде често се оказваше забележително ефикасна.
Веднага след полунощ хората на генерал-майор Танир му докладваха първите резултати: колата на Броуди и Ханън бе минала покрай пункта за проверка по магистрала 11 в 9:33 ч. вечерта на път за Александрия и се бе върнала на същия пункт в 10:54 вечерта, този път по посока Кайро. Ангълтън нямаше никаква представа какво са правили там, но каквото и да бе, то явно беше само прелюдия към основния им маршрут, тъй като всички данни след това сочеха, че се движат на юг. Първо по магистрала 22 в посока Фаюм, после по магистрала 2 по поречието на Нил. Бяха минали през Бени Суеф в 12:16 ч. през нощта, през Магага в 12:43, през Ал-Миня в 1:16 — на този пункт Ангълтън поиска от египтяните да съсредоточат цялото си внимание върху маршрута и подробностите по движението, — през Асют в 2:17, през Сохаг в 3:21 и накрая, в 3:56, бяха пред контролния пункт пред самия Абидос.
След това повече от три часа не се случи нищо. В пет и половина той изиска да се направи телефонна проверка във всички официално регистрирани хотели и частни пансиони около Абидос, за да провери дали не са прекъснали пътуването си за сън. Нулев резултат. Започна да ругае и да се ядосва — а това изобщо не беше в стила му; беше убеден, че са му се изплъзнали. Нямаше и разговори по мобилните телефони, никакви съобщения, които подслушвателната му станция да прихване. Вече беше почти сигурен, че ги е изтървал. И изведнъж, в 7:07 ч., му съобщиха, че черокито с двамата си пътници отново е минало през контролния пункт Абидос. И не само това — тръгването им съвпадаше с някакъв пробив в сигурността на храма: влизане с взлом, вандалщина, преследване. Ангълтън би искал да научи повече за това, но подробностите все още бяха оскъдни и трябваше да се задоволи поне с добрата новина, че Броуди и Ханън са под наблюдение. Махна облекчено с ръка и прегърна по мечешки милата госпожа Малуф, която тъкмо започваше смяната си, целуна я по бузата.