Скритият оазис

Работата на Багнолд, Алмаши и други изследователи революционизира експедициите в пустинята, разширява границите на географските, геоложките и археоложките проучвания. Всъщност книгата на Багнолд „Физика на пясъците“ — изследване на процесите по образуването на дюните и придвижването им — остава основно помагало по въпроса, използвано дори и от НАСА при подготовката за кацане на космически кораби на Марс.

Опитът им се оказва от помощ за северноафриканските кампании по време на Втората световна война, когато много от членовете на Клуба Зерзура предоставят експертните си познания като участници в легендарната британска Група за далечни пустинни операции (основана през 1940 г. от вездесъщия Багнолд). Само Алмаши свързва живота си с нацистите — нещо, което колегите му изследователи никога не му прощават.

Но през цялото време самата Зерзура остава отчайващо неуловима. Появяват се множество теории за местонахождението й — през 1932 г. голямо вълнение предизвикват въздушните снимки, направени по време на експедицията на Алмаши и Клейтън, на две зелени долини в северната част на Гилф Кебир (по-късно наречени Уади Абд ел-Малик и Уади Хамра). Макар Алмаши да твърди, че едната от двете долини стои в основата на цялата легенда за Зерзура, останалите не са толкова сигурни, така че търсенията продължават и досега.

Днес, след като Сахара е изцяло проучена — откъм земята, въздуха и космоса, — е много малко вероятно търсенето на изгубената райска градина някога да се увенчае с успех, макар това по никакъв начин да не лишава Зерзура от загадъчното й обаяние. То всъщност добавя към чара й, издига оазиса над земните му измерения и го превръща в нещо с по-голяма символна мощ. Както великият Ралф Багнолд пише в книгата си „Либийските пясъци“, силата на Зерзура не е толкова в реалното й съществуване, колкото в онова, което символизира — тръпката от търсенето, магията на потайните места, зова на непознатото. На планета, на която неоткритите кътчета на света се броят на пръсти, Зерзура ни вдъхва надежда, че все още можем да имаме приключения и да се сблъскаме с тайни за разгадаване. Ако се погледне от този ъгъл, Зерзура винаги ще съществува, дори когато не е останало неизследвано място, защото онова, което на едно равнище е само загубен оазис, на друго може да се окаже по-първичен блян, заложен дълбоко у всеки от нас, блян, който копнее за чудото да бъде открит.