Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Какво ще ни направят, ако ни хванат?
— Ако имаме късмет, ще ни вкарат в затвора за пет години, а после ще ни депортират.
Тя не попита какво би станало, ако нямат късмет.
— Енто мет-хасреен! — чу се отново гласът. — Ма-фееш махраб!
Флин се огледа, опитваше се да измисли нещо. Стъпките и гласовете бяха стигнали почти до вратата между двете зали. Той сграбчи Фрея за ръката и я задърпа назад, покрай параклиса, в който бяха работили, и в следващия. За разлика от останалите светилища, в дъното на това имаше врата, която ги отведе в нова зала, много по-малка от двете главни. През средата й минаваше двойна редица колони, а от отворените прозорци на покрива струеше светлината на деня.
— Накъде можем да тръгнем от тук? — попита тя.
— Наникъде.
— Тогава защо…
— Защото няма къде другаде да отидем! Не можем да минем през главния вход, задната врата е заключена… — Той разпери безпомощно ръце. — В капан сме, Фрея. Просто се мъча да спечеля още няколко минути и се надявам за невъзможното — че може и да не дойдат тук.
Тропотът на крака и виковете се засилваха.
— Трябва да има и друг начин за излизане — отсече Фрея. — Трябва да има.
— Естествено. Вълшебна врата. И ако имаш и магическа пръчка, трябва само да кажеш „абракадабра“…
Нови викове, вече примесени с остри писъци на полицейски свирки. Фрея трескаво зашари с поглед из залата, оглеждаше се за нещо, каквото и да е, което да им помогне. Десет ниски колони — две редици по пет, — от двете страни по-малки помещения, покрити с барелефи стени, пред тях опънати въжета, та надписите да се предпазят от туристите. И нищо, което да им помогне да избягат.
— Като дойдат, ти си мълчи, остави ме аз да говоря — каза Флин. — И непременно си дръж ръцете така, че да се виждат.
Тя не му обърна внимание и продължи да се оглежда. Към виковете и свирките се добави и кучешки лай.
Двата отвора на покрива — квадратни сини дупки в тавана — бяха недостъпни, макар че тук самият таван беше много по-нисък, отколкото в двете централни зали, само на пет метра от пода. Без стълба или скеле обаче бе също така недостижим, както и ако беше на петдесет метра, така че тя престана да го гледа и очите й отново зашариха по стените, страничните стаи, плочите по пода, колоните… Колоните. Ниски, изработени от кръгли сегменти, поставени един върху друг, с видими пролуки между тях. Направи няколко крачки, взря се отново в отворите на тавана — бяха поне на метър и половина от върховете на най-близките колони, прекалено далече за достигане, а и нямаше за какво да се хване… Само че имаше — ръждив железен прът от арматурата, стърчеше от по-отдалечения отвор като някакъв извит корен, стремящ се към пода. А от горния сегмент на най-близката до железния прът колона стърчеше метална гривна. Ако се качеше по колоната, като използваше пролуките между сегментите за опора, ако стъпеше в гривната и скочеше към железния прът… Побъркана, невъзможна операция, нещо като скоковете в „Карибски пирати“ — не би го замислила дори при тренировъчните си изкачвания, когато е обезопасена с въжета и отдолу има мека подложка, която да я спаси. Побъркана, побъркана, но…
— Мога да ни измъкна от тук — отсече тя.
Главата на Флин рязко се извъртя към нея.
— Какви ги дрънкаш?
Не й се губеше време за обяснения, затова само му махна към въжето, което преграждаше пътя към барелефите, заръча му да го намотае, изтича към колоната и започна да се катери. Макар и тесни, пролуките между каменните сегменти й осигуряваха достатъчно място да намести пръстите на краката си и макар да щеше да е по-лесно с подходящи за алпинизъм обувки, тя все пак стигна върха на колоната без особени затруднения. От тук обаче железният прът изглеждаше ужасно по-далече, отколкото й се бе сторило отдолу.
Флин стоеше под колоната с навитото въже в ръце. Погледът му ясно казваше на Фрея какво мисли за подготвяната операция.
— Няма начин. Ще си счупиш врата!
Тя не му обърна внимание. Намести краката си така, че да има най-добрата опора за скок, и приклекна.
— За бога, Фрея!
Виковете и лаят се приближаваха все повече, затова — всяка секунда сега беше съдбоносна — тя погледна за последен път арматурното желязо, приклекна още мъничко, оттласна се от колоната и литна във въздуха.
Боеше се, че няма да хване пръта както трябва, че инерцията от скока ще я принуди да го изпусне и ще се стовари на пода. Всъщност обаче, като умел цирков акробат, тя изпълни скока съвършено, стисна пръта с две ръце, залюля се силно, уби инерцията и увисна над далечния под на параклиса.