Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Нямаше обаче нищо, което да подсказва къде може да се намира оазисът, нямаше дори и смътно загатване. След още трийсет мъчителни минути Флин взе да става все по-раздразнителен, проклинаше и удряше блоковете с юмруци, като че искаше да ги принуди да издадат тайните си. Тъй като напрежението и прахът й дойдоха в повече, Фрея се измъкна от кухината, спусна се по скелето, излезе от параклиса и тръгна към предния вход без някаква специална цел, просто за да си намери работа и да подиша чист въздух.
Вече минаваше шест сутринта и сградата беше съвсем различна — бледите лъчи на утринното слънце се спускаха от високите отвори в стените. Тя предпазливо отиде до входа и надникна — освен двама пазачи с черни униформи външните дворове бяха празни, макар че надолу вече се виждаха продавачи на пощенски картички и джунджурии, а още по-надолу и автобуси. За миг се разтревожи, че Флин е сбъркал и че ще отворят храма всеки момент, но се успокои, защото никой не се приближаваше. Над главата й пляскаха с криле птици, виеха се между гигантските колони като в гора. Фрея погледа още малко, върна се до параклиса, тихичко повика Флин и го попита дали е попаднал на нещо, но в отговор получи само унило изръмжаване; започна отново да се мотае и уби още десет минути, преди пак да се качи на скелето и да влезе в кухината. От прегърбената поза на Флин, който седеше, опрял брадичка на ръцете си, всичко й стана ясно и без да пита.
— Претърсих най-щателно всичко. — Тонът му беше на човек, който всеки миг ще се разплаче. — Тук няма нищо, Фрея. Или ако има, е заровено под тонове мазилка и камък и няма как да стигнем до него.
Тя клекна до него; натрупаният слой чакъл в този край на шахтата беше още по-висок и до тавана имаше само малко повече от метър.
— Можем да дойдем довечера — предложи тя. — Да опитаме още веднъж.
Флин поклати глава.
— Веднага щом открият дупката в стената, тук ще се напълни с повече пазачи, отколкото има във вашия Форт Нокс. Няма да можем дори да се доближим. Това беше единственият ни шанс. Друг няма да имаме.
Той погледна часовника си: 6:39. Само двайсет минути до отварянето на храма за посетители.
— А ако се опитаме да върнем блока на мястото му?
Той дори не си направи труда да й отговори — и двамата знаеха, че това е несериозно. Накрая Флин въздъхна, погледна пак часовника и предложи да се махат.
— А защо не се скрием в една от колонните зали, да се смесим с туристите и после да излезем с тях? В началото на деня винаги има стотици посетители. Това не би ни затруднило особено.
Той с нищо не показа, че я е чул: седеше унило, опрял лакът на нещо като миниатюрен надгробен камък — правоъгълно, покрито с йероглифи парче варовик със закръглена горна част. Повече, за да каже нещо, отколкото от любопитство, Фрея попита какво представлява камъкът.
— Кой по-точно?
Тя го посочи.
— О, това е стела. Тип оброчна плочка. Древните египтяни са ги поставяли в гробове и храмове. Записвали върху тях молитви, събития, дарения — такива неща.
Той вдигна камъка — беше висок около две педи — и го сложи на коленете си.
— Всъщност той доста ме развълнува. В надписа се говори за ирет нет Хепри — Окото на Хепри. Една от формулировките, които, изглежда, винаги свързват с оазиса, нещо като Устата на Озирис.
Забърса камъка с ръка и почна да чете:
— Уепет ирет Хепри уепет… когато Окото на Хепри се отвори, тогава ще се отвори и оазисът. А когато Окото е затворено, оазисът не може да се види дори от най-наблюдателния сокол.
Прегърна стелата, като че ли търсеше успокоение от камъка, и обясни на Фрея, че Хепри е бог с глава на скарабей, едно от превъплъщенията на бога на слънцето Ра, а името му идва от думата хепер, онзи, който произлиза. Фрея обаче вече не го слушаше, тъй като вниманието й бе привлечено от горната част на стелата, където имаше арка. Там имаше някакви образи, отделени от колоните йероглифи по-долу. От лявата страна се виждаше нещо подобно на червена стена или скална повърхност, а отдясно беше същата стена, само че сега с тесен процеп в средата. Между двете изображения имаше вълнообразна жълта ивица, от която излизаше подобна на сърп черна дъга с любопитно издълбани и назъбени ръбове, а в най-горния край беше разположено голямо, фино изработено око, като цвете на края на стъбло. Отначало го помисли просто за интересна рисунка. Но колкото повече гледаше изображението, толкова повече й напомняше…