Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
Сега обаче не беше нищо неподозиращ наблюдател, ето защо реши, че движенията на мъжа са нервни и напрегнати. Можеше само да му се струва така, разбира се, защото в момента беше подозрителен, но наистина намираше, че леко разсеяното боравене с картата изглежда престорено, при това в същия миг човекът вдигна глава и хвърли изпитателен поглед към Микаел и жената. После пак сведе очи към картата си, но изглеждаше затормозен, като че ли искаше да скрие лицето си под каскета, и в наведената, сякаш засрамена глава имаше нещо, което се стори на Микаел познато. Той отново погледна Ребека Свенсон в тъмните очи.
Взира се в тях продължително и настоятелно и получи в отговор нежен поглед, ала не му отвърна, просто я гледаше твърдо и съсредоточено. Тогава лицето ѝ се смрази и едва в този миг Микаел Блумквист отвърна на усмивката.
Усмихваше се, защото внезапно бе разбрал за какво става дума.
Глава 22.
Вечерта на 23 ноември (шведско време)
Лисбет стана от кухненската маса. Не искаше повече да притеснява Аугуст. Момчето бе под силно напрежение, а и цялата ѝ идея беше налудничава от самото начало.
Хората винаги възлагат прекалено големи надежди на горките саванти. А стореното от Аугуст беше достатъчно впечатляващо. Лисбет излезе на терасата и докато опипваше внимателно раната, която все още я болеше, чу зад себе си скърцане по хартия. Извърна се и пое обратно към кухненската маса. В следващия миг се усмихна.
Аугуст бе написал:
23 x 3 x 19
Лисбет седна на стола си и каза на момчето, този път без да го гледа:
— Окей! Впечатлена съм. Но хайде да го направим малко по-трудно. Вземи 18 206 927.
Аугуст се сви над масата и Лисбет си помисли, че май беше нагло веднага да му подхвърля осемцифрено число. Ако обаче изобщо искаха да имат шанс за успех, трябваше да се целят далеч по-нависоко. Не се изненада, когато Аугуст отново започна нервно да клати торс. След две секунди обаче момчето се наведе напред и написа на листа си:
9419 x 1933
— Хубаво, какво ще кажеш за 971 230 541?
983 x 991 x 991, написа Аугуст.
— Хубаво — рече Лисбет и продължи нататък.
Алона и Ед стояха пред черния, подобен на куб главен щаб във Форт Мийд с огледалните му стъклени стени, на гъмжащия паркинг недалеч от големия радарен купол с всичките му сателитни чинии. Ед нервно въртеше в ръка ключовете на колата си и гледаше към обкръжаващата ги гора отвъд електрическата ограда. Беше поел към летището и каза, че вече закъснявал. Алона обаче отказваше да го пусне. Държеше ръката си на рамото му и клатеше глава.
— Та това е пълно безумие.
— Такова е — рече той.
— Значи, всяка една от онези кодови думи, които прихванахме от групата на Паяците — Танос, Чародейката, Земо, Алкема, Циклон и каквито там още бяха, всички се отличават с това, че са…
— Врагове на Осата в оригиналните албуми с комикси, да.
— Страхотно.
— Един психолог сто на сто би могъл да извлече нещо интересно от това.
— Трябва да е дълбоко вкоренена идея фикс.
— Без съмнение. Оставам с усещането за омраза — рече той.
— Нали ще се пазиш.
— Не забравяй, че съм момче от бандите.
— Това е било преди много време, Ед, и преди много килограми.
— Не зависи от теглото. Какъв беше онзи лаф: можеш да изкараш момчето от гетото…
— Но никога гетото от момчето.
— Не можеш да се отърсиш от това. Освен това ще ми съдействат от ИРР в Стокхолм. И те имат интерес този хакер да бъде веднъж завинаги обезвреден.
— Ами ако Джони Инграм научи?
— Няма да е добре, но, както разбираш, вече съм подготвил малко почвата. Дори съм разменил някоя и друга дума с О’Конър.
— Подозирах го. Мога ли да направя нещо за теб?
— Да.
— Казвай.
— Изглежда, бандата на Джони Инграм е имала панорамен поглед над цялото шведско полицейско разследване.
— Значи, подозираш, че по някакъв начин следят полицията?
— Или пък си имат източник някъде, например някой от шведските тайни служби. Ако те свържа с двама от своите най-добри хакери, би ли могла да се поразровиш из това?
— Звучи рисковано.
— Окей, забрави.
— Не, допада ми.
— Благодаря, Алона, ще ти изпратя повече информация.
— Е, приятно пътуване — пожела тя.
Ед се усмихна, седна в колата и потегли.
Впоследствие Микаел нямаше да бъде в състояние да обясни как точно бе разбрал, но навярно имаше нещо в лицето на Ребека Свенсон, нещо едновременно чуждо и познато. Може би общата хармония на чертите ѝ напомняше за своята собствена противоположност и заедно с други предчувствия и подозрения, които бе имал по време на работата над своята статия, му даде отговора. Вярно, засега далеч не беше сигурен, ала не се съмняваше, че нещо въобще не беше наред.