Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
Скъпи читатели, разбира се, разсъждавайки за Сваянбанат, аз се отклоних от темата и се страхувам, че сте изгубили нишката на повествованието. Така че нека да се върнем отново към лятото на 1999 г.
След като приключих с огледа на основния ступа, аз се насочих към множеството по-малки. Първо реших да ги преброя.
— Едно, две, три… — отброявах аз, когато зад гърба си чух Рафаел Юсупов.
— Ернст! Забелязах, че към едни ступи маймуните се приближават, а към другите — не. Има някаква странна закономерност…
— И каква е тя?
— Изглежда нашите събратя са по-чувствителни от нас към фините енергии, а пирамидите, които са енергийни колектори…
— За какви пирамиди говориш?
— Ступите приличат на пирамиди. Пирамидите нямат само класическата конструкция, подобна на Хеопсовата, те са най-разнообразни — четиристенни, конусовидни, стъпаловидни. Според мен пирамидалните форми оказват влияние върху маймуните — убедено заяви Рафаел Юсупов.
— А вие, Рафаел Гаязович, случайно ли подмамвахте животинките към пирамидите с онова тю, тю, тю? — усмихна се Сергей.
— Почакай, Серьожа! Тук наистина се крие нещо. Към коя пирамида не се приближават? — попитах аз.
— Ето, виждаш ли онази с вертикалните страни — посочи Рафаел Юсупов, — към нея не се приближават. Дълго ги наблюдавах. От другата страна на основния ступа също има подобна — и към нея не пристъпват. А наоколо, както виждаш, са разположени десетки малки ступи с друга форма и маймуните постоянно се катерят по тях.
— Може би им е трудно по вертикалните стени? — подхвърли Селиверстов.
— Не, те заобикалят ступа отдалече. Интересно какво символизира той?
— Ще узнаем в Града на боговете — отвърнах аз. После извиках Равил на помощ и преброихме всички малки ступи в комплекса.
— Едно, две, три… — произнасях високо аз, като внимавах да не сгреша, — десет… трийсет… осемдесет… сто… сто и пет, сто и шест, сто и седем, сто и осем.
— Сто и осем — повтори след мен Равил.
— По-тържествено, Равил! Кажи го по-тържествено! — възкликнах аз. — И знаеш ли защо? Знаеш ли?
— Разбрах — грейнаха очите на Равил. — Числото сто и осем, отразено във всички константни величини на астрономията, физиката, биологията се появява и тук. Шефе, хайде да разчепкаме загадъчната история на числото сто и осем.
— Ще поговорим, но по-късно. Чуй сега! Струва ми се, че в нашия случай сто и осем има две страни. Първо, комплексът Сваямбанат е символ на нещо, което задължително е свързано с Вселената, Земята и Човека. Мисля, че това е… Градът на боговете. Второ, в Града на боговете би трябвало да видим сто и осем пирамиди и монументи от древността, разположени около свещената планина Кайлас. Сред тях вероятно цари същото разнообразие, каквото виждаме тук между малките ступи — заявих аз.
— А под тях — романтичният Равил направо се разтресе, — под тези пирамиди и монументи живеят хората на Шамбала. Нима скоро ще се озовем там?
— Ако сме чисти по душа, ще видим Града на боговете…
— А ако не сме? — настръхна кристално чистият Равил.
— Не се бой.
— На Шамбала!
— И аз така мисля. А с каква цел?
— Не зная.
— Аз също. Засега…
Докато обхождахме ступите, се опитахме да анализираме как точно са разположени, но скоро разбрахме колко безсмислен е замисълът ни. Оказа се, че част от чугунените ступи, както ни обясниха служителите в комплекса, често са размествани, за да се улесни движението на туристите.
Интересното беше, че някои имаха накрайници, а други нямаха.
— Това пък що за магия е? — учуди се Равил.
— Не зная… напълно възможно е… накратко казано — не зная!
После се насочихме към по-отдалечената, сякаш изолирана част от комплекса, разположена върху склона на хълма. Тя се състоеше от основен бял малък ступа без връх, но с изрисувани очи и от още няколко неособено големи ступи.
Интересно, защо тази част е изолирана? Дали не съществува допълнителна част и в Града на боговете? Забележителното тук беше, че върху постамент се издигаше позлатена статуя на човек с необикновена външност, а над главата му се извисяваше нещо като конус.