Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Хари…
— Малфой използва Краб и Гойл като наблюдатели. Преди малко се караше с Краб. Искам да знам… аха!
Беше я намерил. Сгънато парче привидно празен пергамент, което сега заглади и потупа с върха на пръчката си:
— Тържествено се заклевам да върша само пакости… или поне Малфой ще ги прави.
Хитроумната карта се появи на пергамента. Там беше подробният план на всеки етаж на замъка, а малките, надписани, движещи се черни точки, показваха всеки от живеещите в него.
— Помогни ми да намеря Малфой. — каза бързо Хари.
Той сложи картата на леглото си и двамата с Рон се наведоха над нея, търсейки.
— Ето го! — каза Рон след около минута. — В общата стая на Слидерин е, виж… заедно с Паркинсон, Забини, Краб и Гойл…
Хари погледна картата разочаровано, но веднага се оживи.
— Е, значи ще го държа под око отсега нататък. — решително каза той. — И в момента, в който видя, че се спотайва някъде, а Краб и Гойл пазят отвън, ще ида да проверя с Мантията Невидимка и ще разбера какво е…
Той млъкна, тъй като Невил влезе в спалнята, донасяйки със себе си силна миризма на изгорено и започна да рови из сандъка си за нов чифт панталони.
Въпреки намерението си да залови Малфой, Хари нямаше никакъв късмет през следващите няколко седмици. Въпреки че проверяваше картата колкото често можеше и понякога правеше излишни посещения в тоалетната между часовете да я проверява, не видя Малфой да прави нещо подозрително. Видя обаче Краб и Гойл да се движат из замъка по-често от нормалното. Понякога оставаха неподвижни в пусти коридори, но във всеки един от тези случаи Малфой не само не беше около тях, ами изобщо изчезваше от картата. Това беше истинска мистерия. Хари се заигра с вероятността Малфой в действителност да напуска пределите на замъка, обаче не беше наясно как би могъл да го направи, като се имат предвид повишените мерки за сигурност в замъка. Единствената възможност беше, че всъщност пропуска да види Малфой, сред стотиците малки черни точки на картата. А относно факта, че сега Малфой, Краб и Гойл се движеха самостоятелно, въпреки че преди бяха неразделни — е, тези неща се случваха, когато хората израстваха — Рон и Хърмаяни, тъжно си напомни Хари бяха живо доказателство.
Февруари отмина, дойде март, а времето не се промени, освен че вече духаше, освен че и валеше. За всеобщо негодувание, на дъската за обявления в общата стая се появи съобщение, че следващото посещение в Хогсмийд се отлага. Рон беше бесен.
— Беше точно на рождения ми ден. — каза той. — Очаквах го с нетърпение!
— Обаче не е много изненадващо, нали? — отговори Хари. — Не и след това, което се случи с Кейти.
Тя все още не се беше върнала от Свети Мънго. Освен това, „Дневен Пророк“ редовно докладваше за нови изчезвания, в това число и на няколко роднини на ученици в Хогуортс.
— Да, ама сега единственото, което ще очаквам, е тъпото магипортиране. — кисело каза Рон. — Страшен рожден ден, няма що…
Трите досегашни урока по магипортиране се бяха оказали еднакво трудни, въпреки че още няколко човека бяха успели да се разчленят. Чувството за безсилие беше повсеместно, и се надигаха определено лоши чувства към Уилки Туайкрос и неговите три Н. Те бяха довели до измислянето на множество прякори, най-любезните от които бяха Кучешки Дъх и Торска глава.
— Честит рожден ден, Рон — каза Хари, когато сутринта на 1 март бяха събудени от Шеймъс и Дийн, които шумно слизаха за закуска. — Ето ти подаръка.
Той подхвърли подаръка на леглото на Рон, където вече имаше малка купчинка, която, както предположи Хари, беше доставена от домашните духчета през нощта.
— Мерси. — сънливо каза Рон и докато разкъсваше хартията, Хари стана от леглото, отвори сандъка си и започна да рови за Хитроумната карта, която скриваше след всяко използване. Той извади половината си вещи от сандъка преди да я открие, скрита под чифт навити чорапи, в които все още държеше бутилката отвара за късмет — Феликс Фелишъс.
— Така… — измърмори той и занесе картата обратно на леглото си, потупа я леко и тихичко каза — Тържествено се заклевам да върша само пакости. — така че Невил, който точно минаваше покрай него, да не чуе.
— Супер са, Хари! — ентусиазирано каза Рон, като размахваше новият чифт ръкавици за куидичен пазач, които Хари му беше подарил.
— Няма проблем. — каза разсеяно Хари, докато изследваше спалнята на Слидерин за следа от Малфой. — Ей… не мисля, че е в леглото си.
Рон не отговори. Беше твърде зает да разопакова подаръците си, като от време на време надаваше по някой вик на удоволствие.
— Сериозни придобивки тази година. — обяви той, държейки тежък златен часовник със странни символи по края и миниатюрни, движещи се звезди вместо стрелки. — Видя ли какво ми подариха мама и татко? Ами да, нали и аз ставам пълнолетен догодина.