Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Първа стъпка: Настройте твърдо ума си на желаното местоназначение — каза Туайкрос. — В нашият случай, това е вътрешността на обръча ви. Сега моля, концентрирайте се върху местоназначението.
Всички започнаха да се оглеждат крадешком, за да проверят дали другите са се втренчили в обръчите си. Хари се втренчи в кръглото парче прашен под, оградено от обръча и силно се опита да не мисли за нищо друго. Това се оказа невъзможно, тъй като не спираше да се чуди за какво Малфой имаше нужда от наглеждане.
— Втора стъпка — продължи Туайкрос. — фокусирайте се непоколебимо, за да заемете визуализираното място. Нека желанието потече от мозъка ви към всяка частица от тялото ви.
Хари тайно се огледа. Малко вляво от него, Ърни Макмилън съзерцаваше обръча си толкова усилено, че лицето му беше порозовяло. Изглеждаше сякаш се опитва да погълне яйце с размер на куофъл. Хари сподави смеха си и бързо поднови взирането в обръча си.
— Стъпка три — извика Туайкрос — и то само по моя команда… завъртете се, проправете си път през нищото, придвижете се с желание. По моя команда… едно…
Хари отново се огледа. Много хора бяха явно разтревожени, че са им казали да се магипортират толкова бързо.
Хари се опита да настрои мислите си към обръча. Вече беше забравил за какво са трите Н.
— ТРИ!
Хари се завъртя на мястото си, загуби равновесие и почти се прекатури. И не беше само той. Цялата Зала изведнъж се изпълни със залитащи ученици. Невил вече беше по гръб. Ърни Макмилън от своя страна направи нещо като пирует в обръча си и за момент изглеждаше развълнуван, докато не улови погледа на Дийн Томас, който се заливаше от смях.
— Няма значение, няма значение. — студено каза Туайкрос, тъй като явно не беше очаквал нищо по-добро. — Нагласете отново обръчите си, моля, и се върнете по местата си…
Вторият опит не беше по-добър от първия. Третият беше също толкова неуспешен. До четвъртия нищо вълнуващо не се случи. Тогава се разнесе ужасен вик на болка, всички уплашено се заоглеждаха и видяха Сюзън Боунс от Хафълпаф да се клатушка в обръча си, а левият й крак все още беше на пет фута разстояние, на първоначалното й място.
Главите на домовете се приближиха към нея. Чу се силен гръм и се изви облак от розов пушек, а когато се разнесе, видяха плачещата Сюзън, вече едно цяло с крака си, но все още ужасена.
— Разчленяването или разделянето на различни части от тялото, — безмилостно додаде Туайкрос, — се получава, когато умът е недостатъчно непоколебим. Трябва продължително да се концентрирате по посока на назначението си и да се придвижите, без да бързате, но все пак с ясно намерение.
Туайкрос пристъпи напред, завъртя се грациозно, с разперени настрани ръце и изчезна, за да се появи в дъното на Залата.
— Помнете, трите Н. — каза той. — И да опитаме отново… едно, две, три…
Един час по-късно обаче, разчленяването на Сюзън все още беше най-интересното нещо, което се беше случило. Туайкрос не изглеждаше обезкуражен. Завързвайки мантията си на врата, той каза:
— До следващата събота, и не забравяйте: Назначение. Непоколебимост. Намерение.
С това той размаха пръчката си, обръчите изчезнаха и той напусна Залата, придружен от професор Макгонъгол. Разговорите започнаха веднага щом учениците се отправиха към фоайето.
— Как се справи? — попита Рон, бързайки към Хари. — Мисля, че почувствах нещо, когато опитах последния път — нещо като гъделичкане в краката.
— Мисля, че чорапите ти са ти твърде малки, Уон-Уон. — каза глас зад тях и Хърмаяни ги подмина, като се подхилкваше.
— Аз пък нищо не почувствах. — каза Хари като игнорира прекъсването. — Обаче не ме е грижа за това в момента…
— Как така не те е грижа… не искаш ли да се научиш да се магипортираш? — невярващо попита Рон.
— Не съм особено въодушевен. Предпочитам да летя. — каза Хари, оглеждайки се през рамо да види къде е Малфой, и се забърза щом стигнаха Входната Зала. — Побързай ако обичаш, има нещо, което трябва да свърша…
Объркан, Рон тичешком последва Хари обратно до кулата на Грифиндор. Те бяха временно забавени от Пийвс, който беше блокирал врата на четвърти етаж и отказваше да пусне когото и да е, докато не запалят огън в панталоните си. Хари и Рон просто се върнаха и поеха по един от изпитаните преки коридори. След пет минути се прекачиха през портретната дупка.
— Ще ми кажеш ли какво правим? — попита Рон, леко задъхан.
— Тук горе. — отговори Хари, прекоси общата стая и пое към момчешката спалня.
Спалнята им беше, както се беше надявал Хари, празна. Той отвори сандъка си и започна да рови из него, а Рон нетърпеливо гледаше.