Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Заослушваха се. Ехото от сгромолясалия се камък още се носеше под сводовете. Нямаше обаче нито викове, нито стъпки, никакъв признак някой от пазачите да е чул нещо. Флин погледна за последно огорчено счупения блок, поклати глава и насочи вниманието си към дупката в стената — пристъпи към нея и я освети с фенерчето.
— Какво виждаш? — попита Фрея зад гърба му.
Той не отговори, само движеше лъча; раменете му й пречеха да надникне.
— Има ли нещо? — пак попита тя, вече нервно.
Флин все така не отговаряше и за миг тя се уплаши да не би вътре да няма нищо, да не би Фадауи все пак само да се е занасял с тях. Флин обаче се извърна и вдигна палец — ужасеното му изражение отпреди малко се бе сменило с удивление и благоговение.
— Великолепни неща — възкликна той. — Виждам великолепни неща!
И се отмести наляво, за да може Фрея да мине покрай него и да погледне и тя.
Фрея се озова пред тясна, подобна на комин шахта с широчина около два метра и дължина поне десет — таен коридор зад стените на параклиса. Таванът — изработен от огромни каменни плочи — беше на равнището на тавана в параклиса, а подът, предположи тя, щеше да е нещо като продължение на пода в светилището. Не можеше обаче да се каже със сигурност, защото кухината беше пълна с безразборно струпани каменни блокове — най-малкият беше поне два пъти по-голям от онзи, който току–що бяха отместили. Някои блокове бяха квадратни, други — правоъгълни, едни бяха гладки, други — украсени с образи и йероглифни надписи. Резбите — също като подобията им в залите отвън — все още носеха следи от някогашния си цвят: зелено, червено, жълто и синьо. Виждаха се и части от колони, отломки от скулптури — част от гранитно туловище, предницата на сфинкс, — и всичко изглеждате захвърлено в кухината просто ей така. Цялостното впечатление беше все едно надничаш в огромна кутия, пълна с части от детски конструктор.
— Невероятно, нали? — възкликна Флин, приведе глава, така че бузата му почти докосна бузата на Фрея, насочи лъча на фенерчето си към един от блоковете, на който бяха изобразени два овала, запълнени с йероглифи, и прошепна:
— Нефер-Ка-Ра-Пепи. — Лъчът на фенерчето му леко трепереше, сякаш видяното го беше поразило толкова, че ръката му не можеше да остане спокойна. — Фараон Пепи II. Хасан е прав, тук сигурно е имало храм от Старото царство, който е бил разрушен и използван за изграждане на стени, когато Сети е издигал своя храм хиляда години по-късно. — Поклати глава. — Господи, Фрея, дори не мога да си представя… това е исторически период, от който нямаме почти никакви материални останки. С помощта на това изцяло ще се пренапише… Зашеметяващо, абсолютно зашеметяващо.
Останаха загледани в кухината още малко. После, като си даде сметка, че времето им е малко, Флин навря главата и раменете си в пролуката и започна да се промъква напред. Щом изчезнаха и краката му, Фрея го последва.
— Внимавай къде пипаш — предупреди я той. — Тук сигурно е пълно със скорпиони.
Тя трепна и бързо отдръпна дланта си от главата на една статуя.
Кухината им се стори още по-тясна, отколкото отвън. Таванът беше прекалено нисък, за да се изправят, стените сякаш ги притискаха.
И наистина се усещаше съвсем лек ветрец — Фрея не можеше да каже откъде идва. Изчакаха малко клекнали до отвора в стената, като въртяха фенерчетата си, за да огледат помещението. После, след като отново погледна часовника си — 04:51 — Флин се надигна и почна да проучва надписите за нещо, което би му подсказало местонахождението на оазиса. Фрея остана на мястото си, само насочи фенерчето си към Флин, за да му е по-светло. Познанията й по разчитане на йероглифи бяха същите като познанията й по японски, затова едва ли би могла да помогне с друго.
Изтекоха двайсет минути, без някой от двамата да каже нещо. Чуваше се единствено стърженето на обувките на Флин и понякога по някое промърморено: „Прекрасно. Господи, това е прекрасно.“ А после той изведнъж щракна с пръсти и й махна да дойде при него.
— Ела да видиш.
Наведена, за да не си удари главата в тавана, Фрея тръгна към него. Флин освети един зеленикаво-черен камък — малък обелиск в легнало положение, отчасти закрит от други каменни блокове.
— Прилича ми на химн или на някаква молитва към Бенбен. — Флин посочи йероглифите.
— Нещо като камъка на Индиана Джоунс, а? — Тя го погледна. — Онзи със свръхестествената сила?
Той кимна и се усмихна. Опря пръст в десния ъгъл на надписа и с глас, подобен по тембър на гласа, с който й беше чел папируса Имти-Хентика, започна: