Скритият оазис

Вече бе проучил две трети от кухината и сега лежеше по гръб и светеше точно над лицето си. Беше се ухилил до уши.

— Какво е този път? — попита тя.

— Фрагмент от текст с описание как всъщност да се влезе в оазиса — задъхано съобщи той, върховете на пръстите му шареха по камъка, като че ли галеше кожата на любима жена. — И почти сигурно е от най-съкровените светилища в храма на Пепи, където са можели да го видят единствено фараонът и върховният жрец. Просто нямам думи да ти опиша колко важна находка е това!

Продължи да се пули на надписа, като с едната си ръка придвижваше фенерчето напред-назад, а с другата следеше реда на йероглифите. Накрая започна съвсем бавничко да превежда:

— Себауи — двете врати — ще те изведат до инет дже-серет, свещената долина. Хери ен-инет — в горния край на долината — ре-ен Уесир, Устата на Озирис. Хери ен-инет — в горния край на долината — макет ен Нут, стълбата на Нут, която е под му ну пет, водата в небето. И само през тези две врати можеш да се озовеш там, само двете — в дъното и най-отгоре, други няма да откриеш, защото такава е волята на Ра…

Спря, защото надписът свършваше.

— За Устата на Озирис вече знаем — започна той; гласът му беше вече по-спокоен. — Макар че за какво точно става дума… — Поклати глава. — Озирис е богът на подземния свят, така че може да е казано образно… просто няма как да знаем. Това нещо със стълбата на Нут обаче е абсолютно ново. За нея не се споменава в никой друг оцелял текст или поне в никой, който аз съм виждал, а съм почти сигурен, че съм ги видял всичките… Това е абсолютно необичайно, по дяволите.

— И какво означава? — попита тя. Беше развълнувана, макар че текстът не й говореше нищо.

— Ами Нут е богиня на небесата — обясни Флин, докато се измъкваше изпод каменния блок, лицето и косата му бяха покрити с прах. — А фрази като му ну пет, вода в небето, по принцип имат отношение към високите скали, от които водата при силен дъжд се излива на, водопади, като че ли виси от небесата. Фразата със стълбата пък… тук отново не може да се каже дали става дума за нещо конкретно, или е просто метафора. Логично е обаче да допуснем, че древните египтяни са я използвали, за да достигат оазиса от върха на Гилф Кебир, а и отстрани.

Клекна до Фрея и изтупа прахта от косата си.

— Нещо от предположенията ти помага ли ни? — попита тя.

— Когато за нещо има твърде малко данни, какъвто е случаят с оазиса, всяка допълнителна нишка е от значение, но не, това не ни приближава до точното му местонахождение. Предполагам обаче — надявам се, — че щом съществува текст с обяснение как да се влезе в оазиса, ще има и обяснение как човек да стигне до него. А ние се приближаваме до това, чувствам го. Приближаваме се.

Стисна ръката й, после продължи да оглежда камъните. Изглеждаше направо обезумял — избутваше встрани не прекалено тежките, за да види какво има под тях, поглеждаше често-често часовника си и си мърмореше нещо, явно забравил, че Фрея е до него. Намери още няколко препратки за Бенбена — в една имаше описание на голям храм, който явно се намирал в самия център на оазиса, в друг надпис се напомняше за наказанията, които щели да сполетят влезлите злонамерено в оазиса: „И нека злосторниците бъдат смачкани в челюстите на Собек и погълнати в корема на змията Апеп. Нека в корема на змията страховете им да се превърнат в истина, а кошмарите им — в ужасни страдания.“