Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
За миг само стояха, поемаха си дъх и се ослушваха. Нищо. Флин подпря резачката на стената — тя си беше свършила работата, — взе единия лост и едното фенерче от Фрея; светна го и я поведе напред.
Намираха се в зала с каменен под, отляво и отдясно имаше двойни редове дебели като дървета колони с височина осем метра. Всичко — стените, колоните, таванът — беше покрито със сложна плетеница от йероглифи. Фрея също светна фенерчето си и направи кръг с лъча. Преди години се беше гмуркала нощем в един коралов риф край Тайланд; тук изпитваше същото загадъчно подводно чувство. Лъчът на фенерчето цепеше мрака и осветяваше любопитни форми и образи: фигури с човешки тела и глави на животни — ястреби, лъвове и чакали, — фреска на човек, коленичил и вдигнал молитвено ръце; три глави на статуи, поставени в ниша на стената, с взрени безизразно към сенките очи. Имаше и цветове — червено, зелено и синьо, — мярваха се за миг, преди да изчезнат в общия сив тон.
Прекосиха залата и влязоха във второ обширно пространство, изпълнено с гора от украсени колони — дори за необученото око на Фрея беше ясно, че резбата тук е с много по-високо качество, отколкото в предишното помещение, йероглифите бяха барелефни, а не издълбани, образите бяха по-детайлни и по-фини. Стълба от лунни лъчи се спускаше от прозорец на покрива високо над тях. Иначе всичко тънеше в мрак, толкова гъст, че беше почти осезаем.
Прекосиха и тази зала, минаха по някаква рампа и излязоха на ниска платформа. Флин прокара лъча на фенерчето си по задната стена на залата и освети редица от седем правоъгълни врати. Насочи се към третата отляво. Минаха под повреден от годините трегер и влязоха в дълга правоъгълна зала. По сводестия таван бе полепнала черна пръст, покритите с барелефи стени бяха изкърпени на местата, където камъкът се бе разпаднал, петната бетонена замазка приличаха на екзема.
— Параклисът на Ра Хорахти — каза Флин. Все още говореше тихо, макар да бяха дълбоко навътре в храма и едва ли някой би могъл да ги чуе.
Обърна се надясно, вдигна лъча на фенерчето и го насочи към горния десен ъгъл, към точката, където стената се сливаше с дъгата на горния свод. Точно както бе описал Фадауи, там имаше малък квадратен блок, не повече от четиридесет на четиридесет сантиметра, с избелели останки от йероглифен текст, които едва се различаваха под натрупаната пръст.
— Сега ни остава само да стигнем до него — въздъхна Флин.
Върнаха се в залата с колоните и започнаха да прорязват мрака с лъчите на фенерчетата. Търсеха нещо — каквото и да е, — което да използват, за да стигнат до камъка; никой от двамата не искаше да изрази на глас страха, че сега, след толкова път, може и да не успеят да стигнат до каменния блок. След по-малко от минута обаче Фрея чу тихо подсвиркване, върна се и откри Флин, застанал до една врата. Усмихваше се облекчено. В параклиса, срещу фалшива врата на задната стена, заобиколено от чували цимент, имаше алуминиево скеле на колелца за по-лесно придвижване.
— Редно беше да го намерим тук. — Той отиде до скелето и го разклати. — Това е светилището на Птах, бог — освен на други неща — на зидарите и каменоделците. Да се надяваме това да е добра поличба.
Скелето беше прекалено високо, за да го избутат през вратата на параклиса, така че се наложи да свалят горната част, да го преместят на две парчета в параклиса и там да ги сглобят пак. След като го изправиха, Флин заключи колелцата и с лостовете и фенерчета в ръце, двамата се качиха — Фрея бързо, Флин доста неуверено.
— Господи, толкова е нестабилно — измърмори той, докато се наместваше на горната платформа. — Цялото се клати.
— Стига си мрънкал — сопна му се тя. — Само на три метра от пода сме.
Той я изгледа, като че ли казваше: „И три не са малко“, после се обърна напред и насочи фенерчето към ъгъла на стената.
Гледан от пода, каменният блок изглеждаше плътно прилепнал както всички останали в стената. Но сега, като приближиха фенерчетата само на сантиметри от него, забелязаха съвсем същото, което бе видял и Фадауи — тясна пролука до върха на камъка, както и още по-тесни отдолу и отстрани, не по-широки от чертичка, направена с молив. Флин долепи буза до стената.
— Хасан е прав. — Очите му бяха светнали от вълнение. — Съвсем ясно се усеща движение на въздуха.
Погледна си часовника — 4:24, — сложи фенерчето на платформата така, че да свети право към блока, плю върху дланите си и вдигна лоста.