Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Къщата на милионите години на царя Мен-Ма-ат-Ра, Щастливия, в сърцето на Абидос — каза Флин.
— Внушително, нали?
— Да.
— Бих ти предложил цялостен тур, но като имаме предвид ограниченията във времето…
Подаде на Фрея фенерчетата и единия лост, взе другия и резачката за болтове и заключи колата. Фрея тръгна към храма, но той я спря и посочи наляво. Тръгнаха по една странична улица, минаха покрай едно вързано магаре и навлязоха в селото.
— Целият район е препълнен с пазачи — обясни тихо Флин, докато завиваха вдясно по друга улица. — Трябва много да внимаваме.
Цареше пълна тишина. Изкачиха се по тясна стръмна уличка и пак излязоха на пътя, на който бяха паркирали, но вече бяха почти на върха — сателитната антена за мобилните телефони им беше отзад и вляво, а черокито едва се виждаше в началото на склона вдясно. Пред тях, зад осеяна със смет занемарена площ, имаше ограда от бодлива тел. Зад нея се издигаха отломки от колони и порутени стени, не по-високи от раменете, а отвъд тях вече беше стената на самия храмов комплекс. Бледооранжеви прожектори осветяваха пазачи с черни униформи.
— Хасан казва, че тия типове са склонни първо да стрелят, а после да задават въпроси — прошепна Флин, докато я придърпваше към сенките. — Ако не внимаваме, може да свършат работата на Гиргис вместо него. — Огледа терена, изчака да види и точния маршрут на пазачите и посочи. — Ето там, веднага след като онзи се обърне. Там можем да се промушим под телта и ще се скрием в развалините. В момента, когато се обърне пак, ще влезем през вратичката в ъгъла и ще стигнем до колонадата на храма.
— А ако ни видят?
Той само сви рамене, като че ли искаше да каже: „Да се надяваме, че няма“. След трийсетина секунди я побутна с лакът и тръгна. Фрея го последва по петите.
Бързо прекосиха занемарения участък, провряха се под телената ограда и се спотаиха зад една кирпичена стена. Чувстваха се ужасно открити, тъй като прожекторите заливаха участъка със светлина, а прозорците на отсрещните сгради бяха обърнати право към тях. Затаиха дъх в очакване на викове и тропот на крака. Никой обаче не ги бе забелязал и след още трийсет секунди Флин надигна глава, огледа района и махна на Фрея да продължат. Притичаха приведени през развалините и се мушнаха през тясната вратичка в стената около храма. След още четири крачки излязоха на успоредната на осветената от прожекторите предна част на сградата тераса.
— Мълчи — прошепна Флин и дръпна Фрея зад първата от монументалните колони.
— Какво си мислиш, че се каня да направя, по дяволите? — измърмори тя. — Да започна някоя ария?
Заослушваха се за признаци, че някой ги е забелязал, после тръгнаха към зейналия черен триъгълник на храмовия вход, като притичваха от колона към колона. Сенките им — дълги и чудовищно деформирани — се плъзнаха вляво по осветените от прожекторите стени, преди отново да се скрият зад поредната колона. Имаше един мъчителен миг, когато стигнаха колоната до самия вход — Фрея се спъна и изпусна лоста на каменния под. Дрънченето като че ли изпълни нощта. Те замръзнаха в сенките. В двора пред храма отекнаха стъпки, приближиха се до самия перваз на терасата.
— Меен? — чу се глас само на два-три метра от тях. — Кой е там?
Те стояха неподвижно, не смееха да си поемат и дъх. Ако пазачът се качеше на терасата, сто на сто щеше да ги види. За тяхно облекчение той си остана долу. Повъртя се още малко и накрая — убеден, че няма нищо нередно — си тръгна; стъпките му постепенно се отдалечиха. Флин изчака да заглъхнат съвсем и внимателно надникна иззад колоната. Нямаше никого. Подаде на Фрея и своя лост, стисна резачката, пристъпи към металната врата, с която бе затворен входът на храма, и преряза катинара — резачката мина през метала като през сирене. Флин отвори вратата, хвърли още един поглед към двора и помаха на Фрея да дойде. Щом влязоха, затвори вратата.