Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
— Шурик, а ти поне имаш ли някаква идея за какво й е било на дамата да убива Забелин? — попитах аз. — Има ли някакъв мотив?
— Един дявол знае — изчерпателно отговори Вилков.
Трябва да отбележа, че Шурик произнасяше цялостно устойчивите идиоматични изрази, пословиците и поговорките, без да променя или пропуска нито една дума.
— Едва ли е с цел обир — продължи той. — Там нямаше нищо такова, то не е негово, а у него, каквото е имало, си е останало.
С други думи, в самия апартамент не е имало нищо ценно, тъй като хазяите са го подготвили за даване под наем, а наемателят не е успял да занесе нищо (а може и да не се е канил да носи). У убития е била намерена солидна сума пари, тоест престъпникът (или престъпниците, или престъпницата) не се е съблазнил.
— А какво казват експертите? — продължих да разпитвам аз.
— Пръсти колкото щеш. И съдове… — Шурик показваше с устни и ръце нещо, което можеше да се преведе като „използвани и неизмити“.
Хубав престъпник му се беше паднал, от нищо не е имал страх. Оставил бе отпечатъци от пръсти, от устни, образци от слюнка. Какво можеше да означава това? Той (а най-вероятно — тя) убива Забелин, изпада в паника, губи самообладание и побягва от местопрестъплението, като оставя следите от своето пребиваване неунищожени. Но има и друг вариант: този човек не се страхува, защото знае, че няма начин да го открият. Каква полза от следи, ако после няма да има с какво да се сравнят? А убиецът е бил сигурен, че милицията няма да има с какво да сравнява. Върху него никога няма да падне подозрение, нещо повече — той никога няма дори да попадне в полезрението на следствието. Защо няма да попадне? Защо никой няма да го заподозре? Та нали в такива случаи следствието се взира най-подробно в целия кръг познати на убития — и близки, и далечни. А убиецът какво — сигурен е, че по никакъв начин няма да се взират в него ли? Защо?
Защото не фигурира във въпросните кръгове. Защото е скорошен познат, за когото никой не знае. Защо не знае? Защото е жена, потенциална или вече осъществена любовница, която Забелин още не е запознавал с никого и за която не е разказвал на никого.
Ето такъв приблизително беше ходът на разсъжденията на следователя Вилков. Добре че ние със Семьонов отдавна бяхме се научили да разбираме неговата своеобразна реч и макар и с известно усилие, доста ловко се промъкнахме през купищата местоимения, накъсани фрази и изразителни жестове.
— А какво казват близките приятели? — поинтересува се Семьонов. — Та той трябва да им е разказал за новата си мадама. Е, може в началото да не я е показал, но на човек просто отвътре му идва да се похвали. Или какво?