Капан за мишки

По-нататък Юрий Петрович растял в кариерата с умерена скорост — сменял длъжности, на някои се задържал по-дълго, на други — съвсем кратко, но те, както си е нормално, били все по-високи. През деветдесет и пета излязъл в запаса, върнал се в Москва и намерил поле за изява като организатор на служби за безопасност в бизнеса. Започнал от малка фирма, където го взели с радост, защото имал солидни връзки в Министерството на вътрешните работи и можел да се окаже много полезен, последвала по-голяма фирма, сетне още по-голяма, докато накрая стигнал до банка „Руски кредит“. Тоест в сферата на частния бизнес кариерата на Юрий Петрович се развивала съвсем обикновено, без необясними и учудващи скокове и странни падения.

Забелин се оженил рано — на двайсет и три години, на двайсет и пет му се родил син, докато второто дете — дъщеря — дошло много по-късно, когато Юрий Петрович бил почти на четирийсет. Синът бил вече голям и самостоятелен, живеел отделно от родителите си и се занимавал с някакъв бизнес, дъщеря му учела в Англия. Жена му, която в съветско време скучаела с балансови отчети и тем подобна счетоводна документация, след перестройката се оказала притежателка на една от най-търсените професии и в момента процъфтявала в креслото на финансов директор на голяма търговска мрежа. С една дума, заможно и във всяко отношение благополучно семейство.

Въоръжен с тези знания, аз тръгнах да търся майката на Забелин — Инеса Инокентевна. Не очаквах лесен разговор с жена, погребала преди десет дни единствения си син. Не можех да възложа тази среща на Валя Семьонов. Тоест, ако трябва да съм откровен, опитах се, но Валка направи ужасна физиономия, размаха ръце и започна да ме уверява, че всичко ще изпорти, защото никак не го бивало да разговаря със стари хора, нямал търпение да изслушва тяхното безкрайно мърморене, морализаторство и далечни позовавания на историята, придружени от думите „а по наше време“; започвал да се дразни, да се нервира, да нагрубява и се опитвал да претупа разговора. Знаех, че Валка не лъже, той действително не се отличава със спокойствие и търпение и не умее да намира общ език с възрастните хора, но пък, от друга страна, би могъл и да се постарае срещу парите, които му плащаше Андрей Мусатов. Но мисълта, че може да провали всичко, както при разговора с бившия следовател Царков, ме накара да се заема с тази работа лично.

Инеса Инокентевна никак не се учуди на моето обаждане и молба за среща — тя беше съвсем наясно, че при разследването на обстоятелствата около смъртта на сина й служителите на милицията ще я посещават неведнъж и дваж.

Отвори ми висока суха старица, изправена и корава като железен прът, облечена цялата в черно, със сбръчкано лице и помръкнали зачервени очи.

— Влизайте — глухо изрече тя и ме въведе в апартамента.

Огледах се. Дааа, очевидно Юрий Петрович се бе грижил за майка си прекрасно. Не знам колко я бе обичал, но явно не му се е свидело да я осигурява материално. Мебелите бяха скъпи и удобни, паркетът грееше, прясно лакиран, вратите на стаите бяха от истинско дърво и с красиви дръжки. Но онова, което ме учуди най-много, беше идеалната чистота, каквато рядко се среща в жилищата на самотни стари хора. Разбира се, те се стараят да ги поддържат, но годините си казват думата и човек невинаги може да се наведе, за да почисти праха и боклука от ъглите и под мебелите, страх го е да стъпва на стол, за да избърше горните рафтове и повърхности на шкафовете, защото краката не го слушат и му се завива свят, а и зрението вече не е същото, за да види всяка прашинка и боклуче. А тук моят нос на непушач не усети и най-нищожна миризма на прах или застояла мръсотия. Реших да не крия учудването си, още повече че това можеше да се окаже добро начало за разговора.