Капан за мишки

— Невероятно! — възкликнах. — Тук цари направо стерилна чистота. Рядко се срещат така добре поддържани жилища.

— Това не е моя заслуга — сухо отвърна Забелина. — Имам домашна помощница, много добро момиче, старателно. Юрочка, синът ми, настоя, макар че спокойно бих се справяла и сама. Той много се грижеше за мен. — Тя изхлипа, но бързо се овладя. — Заповядайте, седнете. — И ми посочи с царствен жест единия от двата фотьойла, поставени от двете страни на малка масичка с инкрустации.

Самата Забелина седна в другия фотьойл срещу мен — изправен гръб, високо вдигната глава.

— Слушам ви. Какво друго искате да ви кажа за Юрочка?

— Ако нямате нищо против, бих искал да поговорим за неговата младост. По-точно, моля ви да ми разкажете как живеехте, когато бяхте малко над петдесет. Как се ожени Юрий Петрович, какви бяха отношенията ви със снаха ви, как се роди вашият внук, как се развиваше служебната кариера на сина ви и така нататък.

— Това има ли отношение към смъртта му? — леко високомерно попита Инеса Инокентевна.

— Към смъртта на един човек има отношение целият му живот. Много е важно да сме наясно какъв човек е бил, как се е формирал като личност, в какво семейство е израснал, какви са били родителите му, за да разберем защо днешният му живот е стигнал до там, че някой да поиска да го убие. Съгласна ли сте с мен?

Едно от правилата, които си бях съставил през годините работа в жилищния сектор, гласеше: никога не питай събеседника си дали те разбира, винаги питай съгласен ли е с теб. Въпросът „Разбирате ли?“ може да прозвучи оскърбително — особено ако човекът не е млад, или обратното — ако е твърде млад. Въпросът за съгласие или несъгласие звучи по съвсем друг начин и веднага придава на разговора равнопоставеност. Нещо повече, създава се впечатление, че аз признавам възможността да не съм прав и се интересувам от мнението на събеседника ми по този въпрос. Тоест отношението ми става по-уважително и следователно предразполага към искреност и доверие.