Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
— Котките гледат — замислено продума той, взрян някъде в пространството.
— Гледат — потвърдих хладно.
— Искат да ядат.
Абе защо тези участъкови милиционери са толкова жалостиви?
— Нахранени са. Вече получиха всичко, което им се полага.
— Да, обаче гледат… Просто ми е съвестно да преглътна. Да им дам ли?
— Не си го и помисляй. Веднага ще те убия — заканих се аз. — Не ги гледай, те нарочно те измъчват. Дай по-добре да се върнем на нашия въпрос.
Валка с тежка въздишка захапа поредния сандвич. Видът му беше толкова покаян и засрамен, сякаш отнемаше последния залък на гладуващ просяк в сушава година.
— Освен това намерих онзи милиционер — съобщи ми той с пълна уста.
— Кой милиционер?
— Абе онзи, за когото ти е разказала твоята писателка. Дето бил познат на Шляхтина. Намерих пълния списък на хората, които са работили по убийството на колекционера нумизмат, прегледах го, обадих се на всички, които успях да открия. Въобще свърших планини от работа. Тъй като е минало много време, всичко вече се е изтрило от паметта на хората, та трябваше да търся връзки и да видя оперативните документи. С една дума, обиколката на апартаментите в блока, където е станало убийството, са извършили двама души: местният участъков и един оперативен работник от територията. Участъковият е загинал преди много години в автомобилна катастрофа. Така че единствената ни надежда е въпросният оперативен работник. — Семьонов прелисти бележника си. — Юрий Петрович Забелин. Живее в Москва, работи като ръководител на службата за безопасност при банка „Руски кредит“. Какво ще наредиш? Кой ще отиде при него — аз или ти?
— Валя, ама защо ме питаш, сякаш съм ти началник? — възмутих се аз. — На теб ти плащат, не на мен. Така че работи.
— Да бе, аз ще работя, а ти, не щеш ли, пак ще изровиш нещо — напълно резонно възрази той. — И изобщо, защо ме включи в тази работа? Да се беше заел ти. Какво, на теб не ти ли трябват пари? И време имаш повече, нали не си семеен, а не като мен, многодетния баща.
Валка имаше две деца, но смяташе, че това е твърде много за днешните трудни времена.
— Аз не мога да вземам пари от Мусатов — обясних му мрачно.
— Защо? Заради Юля ли?
Като мой близък и стар приятел Валка естествено бе в течение на моето идиотско и напълно неуместно влюбване. Съчувстваше ми, но при това искрено и твърдо беше убеден, че не съм прав.
— Ами да. Тя живее с него, те са едно, разбираш ли? Ако вземам пари от него, ще имам чувството, че ги вземам и от нея. Тоест, сякаш не само той ме е наел, а и тя. А аз не искам да се чувствам нает от момиче, което ми харесва. Не искам да мисля, че тя ме купува.
Семьонов неодобрително поклати глава.
— Ти много усложняваш нещата, Игорьоха. Измисляш си ги едни… и се тормозиш. Бъди по-обикновен и хората ще те чувстват по-близък.
— Да бе — троснах се аз, — особено ти. Просто виждам как палавите ти ръчички посягат към мен, за да докопат малко пари назаем до заплата или до премията. Аз ще ти дам, ти ще ги вземеш, а после ще почнеш да се трепеш, за да постигнеш добри показатели, без които ще видиш премия на куково лято. Не ти ли дадат премия, как ще ми върнеш заема? А сега имаш източник на печалба и съм те отървал от излишни унижения и служебно-нравствени усилия. Така че моята обикновеност ще бъде в твоя вреда, разбра ли?
— Зъл човек си ти — недоволно избуча Валя, — неприятен. Добре, сега ще ударя още сто грама и ще се обадя на този Забелин. Може да успея да си уговоря с него среща за утре.
— Защо не за днес? Нужно ли е да протакаш?
— Неее — поклати глава той, — днес не искам. Толкова хубаво си пием с тебе, грехота е да се прекъсват такива сладки приказки. Слушай, да имаш нещо топло за хапване?
— Имам варени картофи, можеш да ги позапържиш.
— О — оживи се Валка, — това ще ми дойде добре. Сега ще пийна, ще се обадя на Забелин и ще се заема с картофите. Може да нарежа в тях и шунчица, саламче, пържен лучец, а като чукна отгоре и едно яйце — ще си оближеш пръстите! Между другото, изпи ли онзи цяр, дето ти го донесох?