Капан за мишки

Валка Семьонов не можел да се закълне, че Царков е отговарял на въпросите му радостно и с въодушевление, но все пак отговарял. Ала щом станало дума дали следователят е бил сигурен във виновността на обвиняемия Олег Личко, старецът буквално се вбесил, обвинил приятеля ми в неуважение към старите професионалисти и в прекалено доверие на измислиците на жълтата преса. От яд дори говорът му се затруднил.

— То вие сега на всяка крачка затваряте невинни хора, за нищо я нямате тая работа, защото сте забравили и за чест, и за съвест! В наше време такива неща не ставаха. Знаеш ли какъв беше принципът тогава? По-добре да останат на свобода сто истински престъпници, отколкото да бъде пратен зад решетките дори един невинен. Тъй, тъй, младежо! И да не си посмял да помислиш, че в наше време сме могли да дадем под съд не виновния, а друг човек! Такива неща нямаше и не можеше да има!

След тази гневна тирада Николай Николаевич Царков казал на Валка Семьонов да се пръждосва и повече да не се връща. Валя не успял да потуши конфликта, не намерил подходящите думи, а той изобщо не умее да се извинява, такъв му е характерът. Така че срещата приключила — уви — на висок тон, който не звънтял, а неприятно скърцал. Жалко, че аз едва снощи съобразих за сроковете за предаването на делата в Прокуратурата на СССР. Ако бях схванал това поне ден по-рано и бях успял да поговоря с Валка, той можеше да зададе съответния въпрос на стареца. Интересно как би обяснил той този загадъчен факт на преждевременно „ударно разгръщане“ на дело от явно московски, а не всесъюзен мащаб. Но закъснях и всичко се получи така, както се получи. Сега, ако нещата наистина не са съвсем чисти, Царков ще успее да предупреди заинтересованите хора и дори ние със Семьонов един ден да се доберем до тях, те ще имат готови хубави отговори, солидни и убедителни. Ах, колко жалко! И няма кого да обвинявам, освен себе си — толкова тъпоумен и пипкав човек.

Закахърих се и от мъка изпих една трета от водната чаша уиски. Арина проследи действията ми с неодобрителен поглед. На останалите котки не им пукаше за моето здраве. Те вече отдавна седяха на пода около масата, привлечени от съблазнителните миризми на кашкавал, шунка и пушен салам, и търпеливо чакаха нервите на някого от нас да не издържат. Моите котки отдавна познаваха Валка и се отнасяха към него лоялно, защото неговите нерви все пак не издържаха. Зверовете добре помнеха, че щом се обърна, той току опитва да наруши режима им на хранене и крадешком им пуска парченца вкуснотии. Днес обаче всичко бе различно. Обикновено аз в ролята на домакин от време на време отивах до кухнята да донеса или отнеса нещо, да нарежа, да затопля, но днес солидно и добросъвестно боледувах, полуизлегнат на дивана, за да не ми се смъква компресът, така че Валка просто не можеше да направи нищо, което би убягнало от вниманието ми, дори много да искаше.