Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Капан за мишки - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Капан за мишки

Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:

През 1992 г. Александра Маринина, кандидат на юридическите науки и водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността, написва първия си роман. След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 31 милиона екземпляра от книгите си, което я превръща в най-продавания руски автор днес.
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 184
Перейти на страницу:

— Или такова — сви рамене следователят. — Двама са. Той изобщо си бил голям коцкар, разбирал от красивото, но си траел, не ги показвал. И изобщо се пазел. Никакви такива, всичко както си е редно, да не се чуе и види. Хванел ли си нова, хоп — апартамент. Казал им, вярно, но така, в общи линии. Запознах се значи и така де, нали, но нищо съществено.

Тоест покойният Забелин имал двама близки приятели, на които казал, че се е запознал с интересна жена, но засега не форсирал събитията, изчаквал. Юрий Петрович бил крайно предпазлив, гледал да не върши лекомислени постъпки, за да не го разкрият жена му или общи познати. Когато започвал нова връзка, наемал жилище и не водел никакви други жени в това жилище. Нова приятелка — нов апартамент. Никакви сцени и нежелателни срещи.

Седяхме до прозореца в не много скъпо питейно заведение, бавно похапвахме мезета, пийвахме тръпчива тъмна бира и току поглеждахме към улицата, наблюдавайки минувачите. Точно пред нас се мотаеше неспретнато човече с жалки поувехнали розички в огромна чанта, които се опитваше да пробута на всички минаващи покрай него двойки. Тоя човек се мяркаше пред очите ни отдавна, но едва сега ние с Вилков едновременно погледнахме към него, после срещнахме погледите си. Изглежда, ни бе споходила една и съща мисъл, разликата беше, че в моята глава бе узрял въпрос, а Шурик вече бе намерил отговора.

— Глупак! — ядосано се тросна той и яростно смачка цигарата си в пепелника.

— Кой? — не разбра Валя Семьонов.

— Кой, кой… Аз. Аз съм глупак.

Значи в апартамента, където е загинал Забелин, е нямало цветя.

— Ей, голям глупак излязох — продължи да се тръшка Шурик. — Две седмици отидоха на вятъра. Пак добре, че ми просветна.

Нашият приятел притежаваше едно забележително качество: беше самокритичен и се ругаеше толкова страстно и безпощадно, че на всички околни им се приискваше начаса да започнат да го съжаляват и уверяват, че нищо страшно не се е случило.

Семьонов местеше учудените си очи ту към Вилков, ту към мен.

— Не разбрах, момчета, за какво става дума?

Шурик обясни, доколкото можа. Смисълът на неговите обяснения се свеждаше до догадката, че щом — според уверенията на приятелите му — Юрий Петрович Забелин е ухажвал дамите грамотно и красиво, то за интимната среща са били нужни не само чисти хавлии и спално бельо, не само плодове, леки мезета, десерти и шампанско, но и цветя. Задължително цветя. А цветя не е имало. Едва ли дамата убийца си ги е взела за спомен. Дори да е било така, би останала ваза с вода, а там е нямало никаква ваза — нито със, нито без вода.

— Значи е бил мъж, а не жена — потиснато констатира Шурик. — И касовите бележки… Нали проверихме, от същия ден са. Обаче не е разопаковал нищо, само кльопачката и пиячката…

Разшифровката на текста гласеше, че намерените в апартамента касови бележки са били проверени — Забелин е направил покупките в деня на смъртта си. При това той не е очаквал дамата същия ден или я е очаквал, но по-късно, защото изобщо не е бил готов за нейното посрещане: нито тоалетните принадлежности, нито бельото са били разопаковани и поставени по местата им. Той обаче е пил и ял с някого. С кого? Кого може да е довел в апартаментчето, предназначено за любовни наслади? Близък приятел? Двамата свидетели отричат това, твърдят, че Юрий Петрович никога не ги е канел в тези наети апартаменти. Внезапно срещната жена? Бивша любовница, която е срещнал случайно на улицата или в магазина и си е направил експеримента „хваща ли ръжда старата любов“? Или съвършено нова позната, достъпна и разполагаща със свободно време? Защо не? И такива неща се случват: запознаеш се, замайва ти се главата, тя е съгласна, свободният терен е наблизо — и не се удържаш от съблазънта. Но защо една нова позната ще го убива? Какъв е мотивът? Не може да е обир: парите на Забелин са си останали в портфейла му. Ами бивша любовница? Може и да го е убила, особено ако навремето са се разделили с лошо и тя е стаила обидата си. Опитах се да си представя такава бивша любовница, която се разхожда из града с пистолет със заглушител. Дали защото фантазията ми е бедна, или съм нещо глупав, но нищо не излезе. Не успях да обрисувам подобен образ.

За сметка на това изникна една идея и аз реших да я проверя.

— Родителите на Забелин живи ли са? — попитах Вилков.

— Само майка му — завъртя глава Шурик. — Живее отделно. Злобно бабе — бррр!

— А ако аз поговоря с нея?

— Защо? В моето дело ли искаш да се намесиш?

1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 184
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)