Капан за мишки

Всяка поредица от дни без късмет рано или късно свършва. Ето че и тази свърши. Следователят, който водеше делото по убийството на Юрий Петрович Забелин, се оказа Шурик Вилков — мой и на Валка състудент от задочното ни следване, с когото заедно бяхме овладявали висшите юридически науки. Шурик, доколкото си спомням, имаше ужасно неразбираем говор, което впрочем не му пречеше да притежава остър ум и прекрасно развит усет. Той наистина беше добър следовател, само че за да изглежда такъв и да не разваля впечатлението, трябваше да живее и работи, без да си отваря устата. Учудващо беше, че пишеше протоколи повече от сносно, наистина с правописни грешки, но пък гладко и разбираемо, докато устната му реч беше нетърпима. Самият Шурик си знаеше този недостатък и го обясняваше с обстоятелството, че като дете твърде малко общувал с околните. Толкова силно заеквал, че се стеснявал да говори, още повече че съучениците му се присмивали и си правели майтапи с него, а родителите му, вместо да заведат момчето при специалист, просто зарязали проблема — сиреч, дефектно излезе детето, какво да се прави. На около петнайсетгодишна възраст съвършено случайно попаднал в ръцете на логопед, който го отървал от заекването, но все пак вече бил изпуснал доста години разговорна практика и това си личеше и до ден-днешен. Вилков изобщо не признаваше съществителните, предпочиташе да ги заменя с местоименията „той“, „тя“ и „това“, както не си даваше и труда да употребява прилагателни, а просто ги заместваше с ефектни мимики и жестове.

— Те му се обадили, казали — фирма „Мосгаз“ обикаля да проверява, трябва достъп до там, е, и той отишъл, отключил, а той бил проснат там, вече тридневен…

След уточнение се разбра, че „те“ са съседите, първият „той“ е хазяинът на апартамента, а под „там“ се подразбираше самият апартамент, в който бил убит и открит вторият „той“ — Юрий Петрович Забелин.

— А защо тридневен? — учуди се Семьонов. — Какво, никой ли не го е търсил? Нима никой не е разбрал, че човекът е изчезнал? Не е бездомник все пак, има приличен вид.

— Ами тя заминала от Москва, а тези сметнали, че по работа, той говорел нещо такова, че трябвало да се отиде да се види на място, така че те решили, че е заминал…

В превод на общоразбираем език тази тирада означаваше, че съпругата на Забелин отсъствала от Москва, а в работата му всички смятали, че той е заминал да инспектира някакъв филиал в друг град. Наистина неведнъж опитвали да се свържат с него, но на мобилния му телефон отначало никой не отговарял, а после се оказал изключен (вероятно, когато се е изтощила батерията). Тогава — на втория ден от отсъствието на Забелин от работа — се обадили във въпросния филиал, откъдето отговорили, че Юрий Петрович не бил идвал при тях, макар че наистина се канел да отиде. Подчинените помислили, че ръководството го е ударило на живот — в смисъл на водка и жени (на всеки се случва!), и се зарадвали на свободата и безконтролността, докато началството на Юрий Петрович за всеки случай проверило болниците и моргите и като не открило Забелин, се поразтревожило и съобщило в милицията. От милицията не проявили ентусиазъм и казали да чакат. Не се наложило да чакат дълго — още на следващия ден Юрий Петрович бил намерен съвършено и окончателно мъртъв, застрелян с пистолет, но не у дома си, а в апартамент, който бил наел няколко дни преди смъртта си. Съседите не били чули нищо интересно — нито шум от кавга, нито изстрел, и стигнали до извода, че е било стреляно с пистолет със заглушител. Моментално намерили хазяина, но неговите показания не хвърлили никаква светлина върху събитието. Той бил дал апартамента под наем чрез агенция за недвижими имоти, всичко както си му е редът, с договор за наем и готовност да плаща данък върху доходите. Бил се регистрирал в договора със собственото си име и с паспортните си данни. Тоест нищо скрито-покрито, никакви фалшиви имена и подправени документи. За какво му бил на Забелин апартаментът — това никой не знаел, но първото, което хрумва на човек в такива случаи, е жена. В апартамента били намерени нови, още с опаковката, тоалетни принадлежности, хавлии и комплект спално бельо, както и остатъци от продукти, отворени и неразпечатани бутилки с алкохол, бонбони, бисквити, плодове. Създавало се впечатление, че Забелин е очаквал да му гостува именно дама, и то я е чакал не за делови разговор, а за романтична среща. Дамата е дошла, хапнала, пийнала, застреляла е Юрий Петрович и благополучно се е оттеглила, без да стигне до интимност: спалното бельо и хавлиите си стояли в пакетите неизползвани. Две седмици следствието си блъскало главите над въпроса: коя е дамата, заради която покойният е наел апартамент, където е смятал да свие любовно гнездо? И отговор все още нямало. А всъщност тази дама се явявала първа и главна заподозряна.