Капан за мишки

Има си хас да не беше съгласна! Тя бе съгласна до такава степен, че веднага започна да ми демонстрира колко силно Юрочка се доверявал на майка си, колко разчитал на нейната съчувстваща душа, за да сподели проблеми, които не можел да разкрие пред своята елементарна и ревнива съпруга. И ето че се появиха разкази за разни Светочки, Женечки и Риточки — толкова мили момичета, с които Юрочка дружал платонично, но бил принуден да крие тези приятелства от Ира и постоянно молел майка си да му бъде „параван“. Аз непрекъснато очаквах в разказите да се мерне поне една Леночка, но така и не дочаках. Трябваше аз да я подтикна.

— Сигурно Юрий е бил много притеснен, когато се е случило нещастието с Леночка? Нали са били приятели…

Втурнах се напосоки, надявайки се на късмета си.

— С Леночка ли? Нещастие? — Редките старчески вежди се повдигнаха. — Какво имате предвид?

— Говоря за Леночка Шляхтина. Сигурно си спомняте, Юрий Петрович е имал такава позната. Елена Шляхтина, работела е в сладкарската фабрика. Наистина ли не си спомняте?

— Не — твърдо отговори Забелина. — Не се сещам за никаква Леночка. Как, казахте, е фамилното й име?

— Шляхтина.

— Не — повтори тя още по-категорично. — А какво се е случило с нея? Споменахте за нещастие.

— Тя се е самоубила, хвърлила се е от покрива на шестнайсететажен блок.

— Какъв ужас! И защо? Сигурно от любов?

— Не знам — свих рамене аз. — Това е било отдавна, през седемдесет и шеста година. Мислех, че може би вие знаете защо е постъпила така.

— От къде ще знам аз?

— Надявах се Юрий да ви е разказвал.

— Защо е трябвало да ми разказва? Защо изобщо смятате, че той се е познавал с нея?

Забелина не се ядосваше, а искрено недоумяваше и аз разбрах, че тя не лъже и нищо не крие. Синът й не й бе говорил нищо за Лена Шляхтина. И какъв е тогава изводът? Ами изводите са два: или той наистина не се е познавал с нея, тоест тогава на улицата Шляхтина е поздравила не него, а другия милиционер, който вече отдавна не е между живите; или Юрий Петрович Забелин е общувал с Шляхтина, но както се казва, не на интимна основа, а делово, така че не е сметнал за нужно да разказва за тези отношения на майка си, та тя да му става параван пред ревнивата съпруга. Да можех да узная каква „делова“ основа за общуване може да имат оперативен работник, специализиран в престъпления, извършвани от непълнолетни, и работничка в сладкарска фабрика…

Я да излъжа още веднъж.

— Работата е там, Инеса Инокентевна, че вашият син е разказвал тази история на приятелите си. Говорил им е, че добре е познавал Лена Шляхтина. Разпитвам ви толкова подробно именно за нея, макар че Юрий Петрович е дружал с доста момичета, защото в следствието се появи версия, че са го убили като отмъщение заради Елена. Може би тя е обичала сина ви, много го е обичала, но той е бил верен съпруг и не е отвърнал на чувствата й, тогава тя, след като не е получила взаимност, се е самоубила. А сега някой е решил да отмъсти на Юрий Петрович, понеже го е сметнал виновен за гибелта на Елена.