Капан за мишки

Николай Николаевич Царков доизживявал старините си в дом за стари хора и инвалиди. Както успял да установи Валка, със семейството си бил скъсал отдавна и окончателно, защото не искал да се примирява с „духа на печалбарството и интересчийството“, който бил завладял децата и внуците му — те с всички сили въртели бизнес и водели „буржоазен начин на живот“. Николай Николаевич бил яростен привърженик на съветската власт и смятал, че комунизмът не бил построен навреме просто по недоразумение. Пречел американският империализъм, за противостоенето на чиито интриги били нужни средства, сили и време, а далеч не защото идеята била порочна изначално и това било невъзможно по принцип. Овдовелият бивш следовател не желаел да живее под един покрив със своите „продали се на идеалите на капитализма“ потомци, предал апартамента си на държавата и заживял в дома за стари хора. На осемдесет и две години, той бил вече много слаб и болен, придвижвал се с усилие. След прекарания преди няколко години инсулт трудно контролирал едната си ръка, провлачвал крак при ходене и не говорел съвсем ясно, но от друга страна, както се сторило на моя приятел Семьонов, умът му си бил напълно наред.

Царков посрещнал Валентин благосклонно, изнесъл му дълга лекция за това как съвременното общество било изгубило моралните си ориентири и за упадъка на нравите изобщо, оплакал се, че неговият огромен опит на следовател и знанията му не били потрябвали на никого, а колко много интересни и важни за днешното поколение неща би могъл да разкаже… Именно на това място Валка сметнал за правилно да пристъпи към онова, заради което всъщност бил отишъл. И веднага разбрал, че старият следовател много добре си спомня онова дело. По-точно, двете дела: и на маниака убиец Личко, и на самоубийцата Лена Шляхтина. За спомняне си спомнял, но да се разкайва за грехове и да разказва какво точно е станало в действителност Николай Николаевич нямал особено желание. Наистина, отначало той бил самата доброжелателност.

— В нашите кръгове това бе нашумяло дело — бавно и внимателно изговарял думите Царков. — Защото беше изключителен случай: за такива тежки престъпления се бе оказал виновен служител на милицията, и то не редови служител, а от щаба на Градското управление, и то не в някое си там затънтено градче, а в столицата на нашата родина. Позор! Спомням си, че Николай Анисимович Шчолоков, министърът на вътрешните работи, много се бе притеснил. Страшно се срамуваше! Тогава той издаде заповед да се огледа от горе до долу цялата служба по подбора и разпределянето на кадрите, да се разработят нови методически препоръки, набирането на кадри за милицията да се постави на научни основи, та хора като този маниак да не могат да попаднат в нея. В академията дори създадоха специална катедра за разработване на научния подход!