Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
…Това е кораб, но без видими двигатели. Привежда се в действие чрез мисли и чувства. Свързан е непосредствено с духа на Земята, той е неин защитник.
…Извънземните цивилизации се опитват да поставят Земята под контрол. Случвало се е милиони пъти, става и сега. Това е борбата между мрака и светлината. Всеки път, когато завладяването изглежда неизбежно, се намира човек, който разбира как да прекрачи в следващото ниво на съзнание, след което открива кораба и го издига във въздуха. Тогава човекът бива надарен с велика сила и всичко, което помисли или почувства, се превръща в реалност. Корабът изпълнява ролята на военен летателен апарат и подсигурява нашият еволюционен процес, за да протича той без каквато и да е намеса или влияние отвън.
…Когато се появили първите признаци за изместването на полюсите (Всемирния потоп), Тот, Ра и Арарагат се върнали при сфинкса и издигнали във въздуха кораба, като преди това взели със себе си …1600 учители от Лемурия и Атлантида. …После се приземили на върха на великата пирамида (Хеопс) …и в този момент започнало изместването на полюсите, а целият живот на планетата навлязъл в периода на великата празнота — три и половина дни абсолютен мрак, описан в редица световни митологии.
…След три и половина дни на мрак Ра и около една трета от хората в кораба се спуснали по тунел, водещ към помещение на нивото на две трети от височината на пирамидата, а оттам — към град (или храм) дълбоко под нея. Подземният град бил планиран така, че да побере 10000 души, затова за 533-мата имало достатъчно място.
Останалите 1067 излетели към мястото, което сега се нарича езерото Титикака, и се приземили върху острова на Слънцето. Тук слезли Тот и около една трета от хората.
После корабът се издигнал отново и се насочил към Хималаите, където свалил Арарагат с останалата една трета от пътниците.
На борда останали седем души, които се върнали при сфинкса и вкарали кораба в стаята, където се намирал преди това.
…Пирамидите, издигнати в хималайските планини, били изградени от кристали, което означава, че са използвали материали от третото измерение. Били създадени също така пирамиди с физическо естество, при това голям брой, повечето от тях все още не са открити…. Всички сакрални места по Земята били планирани от Висшето съзнание на нивото на четвъртото измерение… всичко на всичко съществуват три аспекта на решетката на съзнанието на Христос около Земята — Майка, Отец и Син. Баща — в Египет, Майка — в Перу, Юкатан и Тихия океан, и Син — в Тибет.“
Тогава, през непалското лято на 1999 година, когато стоях и се вглеждах в ступа Сваямбанат, не разполагах с тази информация и не можех да предположа, че накрайникът може би е символ на загадъчния космически кораб, описан от Мелхиседек Друнвало. Наоколо се разхождаха туристи и ме разсейваха, някъде кряскаше маймуна, но все пак успях да заснема подробно най-важното.
Сега, през есента на 2001 година, докато пиша тези редове, ме връхлитат мисли, които трябваше да ми хрумнат през 1999 г. Сега картата на Града на боговете е завършена и аз мога уверено да кажа, че на върха на свещената планина Кайлас също има плоска квадратна площадка, подобна на онази върху Хеопсовата пирамида, и че древният кораб (ако вярваме в книгата на Друнвало!) е могъл да кацне и да свали Арарагат и останалите хора. По аналогия с Хеопсовата пирамида можем да предположим, че във вътрешността на Кайлас съществува тунел, насочен към подземния град, за който вече нееднократно сме споменавали и който Елена Блаватская нарича Вара.
Според мен корабът, разположен под сфинкса, не е единствен.
Би трябвало да има още един. Възможно е неговата конструкция да е по-различна, да е предназначен за други цели, но той несъмнено съществува — Бог никога не създава нещо в една единствена бройка, то винаги е двойно подсигурено. И вторият кораб (по същата логика) би трябвало да се съхранява в специално помещение под Кайлас — там, където се намират Вара и Шамбала. И най-вероятно има формата на двоен диск с изпъкналост отгоре, както е показано на ступа Сваямбанат.
Разсъждавайки за древния кораб, аз, разбира се, изпитвах известно смущение, понеже като учен-хирург съм свикнал да боравя с конкретни и реални понятия. Все пак принуден съм да призная, че и в изобретателската дейност значима роля играе подсъзнанието. Ние, хирурзите, го наричаме усет. Никой не може да обясни какво е усетът. И аз не съм в състояние, но съм убеден, че ако „Бог не разреши“ (т.е. подсъзнанието не подшушне), няма как да бъде извършена сполучлива операция от нов вид.
Моето подсъзнание ми изигра интересна шегичка по отношение на втория кораб. Когато за пръв път прочетох книгата на Мелхиседек Друнвало, бях убеден, че точно там съм открил информацията за неговото съхранение в тибетско подземие. Когато обаче я потърсих конкретно, не я открих дори след третия най-подробен прочит. Вглеждах се във всеки ред, но подобно сведение липсваше. В края на краищата в четири часа през нощта бях принуден да призная, че имам халюцинации. Но защо трябва да наричам това състояние халюциниране? Защо да не допусна, че информацията е изплувала от подсъзнанието ми? Защо да не повярвам в известния израз, присъщ на всички народи — „Дадено е от Бога“? Защо?