Онова, което не ме убива

Очевидно Богданов беше хакер звезда и според официалната информация действаше единствено като етичен хакер, лице, което служи на добрата, законна страна и срещу добро заплащане съдейства на предприятия в намирането на недостатъци в тяхната ИТ сигурност. И в неговата фирма, „Ауткаст Секюрити“, нямаше нищо подозрително на вид, нито дори вдъхващо и най-беглото подозрение, че би служила като фасада за нещо друго. Членовете на борда до един бяха хора с положение, с добро образование и без петънце в биографията си, но Микаел, естествено, не се задоволи с това. Двамата с Андрей проучиха всяко лице, дори и само да се е докоснало до предприятието, проучиха дори партньорите на партньорите и тогава откриха, че лице на име Орлов за кратък период е бил заместник-член на борда, а това още от пръв поглед изглеждаше малко странно. Владимир Орлов не беше никакъв ИТ специалист, а търговец на дребно в строителния сектор. Някога бил обещаващ боксьор тежка категория от Крим, а според малкото снимки, които Микаел откри в интернет, изглеждаше изтерзан и брутален, далеч от типа, когото младите момичета канят в дома си на чаша чай.

Съществуваха непотвърдени данни, че бил съден за тежка телесна повреда и сводничество. Бил женен на два пъти — и двете жени бяха мъртви, без Микаел да открие причината за смъртта, ала истински интересното беше, че бил заместник и в невзрачното и отдавна закрито предприятие „Будин, Строителство & Експорт“, което се занимавало с „продажба на строителни материали“.

Собственикът бил Карл Аксел Будин, известен още като Александър Залаченко, а това име събуди за живот сензационната история, отразена навремето от „Милениум“. Залаченко беше бащата на Лисбет и мъжът, убил майка ѝ и съсипал детството на дъщеря си. Залаченко беше нейната тъмна сянка, черното сърце, което се криеше зад решимостта ѝ да отвърне на удара.