Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
— Точно.
— Микаел Блумквист е знаел, че момчето се е намирало в Кабинета за деца и младежи „Один“, нали?
— Майката, Хана Балдер, му го е казала — обади се Бублански. — Майката, която, сигурно разбирате, не се чувства особено добре в момента. Току-що проведох дълъг разговор с нея. Блумквист обаче не би трябвало и да подозира, че момчето и Торкел Линден са щели да бъдат подмамени да излязат на улицата.
— Възможно ли е да е имал достъп до компютрите на „Один“? — попита Аманда Флуд замислено.
— Не мога да си представя Микаел Блумквист да се е посветил на хакерството — каза Соня Мудиг.
— А Саландер? — каза Йеркер Холмберг. — Какво знаем за нея всъщност? Уж разполагаме със солидно досие, ала последния път, когато си имахме работа с нея, тя ни изненада по всички параграфи. Може и сега зад привидностите да се крие нещо друго.
— Точно така — съгласи се Курт Свенсон. — Въпросителните ни са твърде много.
— Нямаме кой знае какво друго, освен въпросителни. И тъкмо затова би следвало да действаме според правилника — продължи Йеркер Холмберг.
— Не знаех, че правилникът може да отговори на въпросите ни — отбеляза Бублански със сарказъм, който не му беше присъщ.
— Просто искам да кажа, че трябва да го приемем за каквото е: отвличане на дете. Скоро ще измине денонощие от изчезването им, а ние не сме чули и дума от тях. Ще обнародваме името и снимката на Саландер, а после ще обработим щателно всички сведения, които получим — заяви Йеркер Холмберг с голяма убеденост и явно успя да привлече цялата група на своя страна.
Тогава Бублански затвори очи и си помисли, че обича колегите от своята група. Че ги чувства по-близки, отколкото своите братя, сестри и родители. При все това сега се чувстваше принуден да им се противопостави.
— Ще се опитаме да ги открием с всички налични средства, но ще изчакаме с обнародването на името и снимката, това само ще нажежи атмосферата, а не искам да давам на извършителите абсолютно никакви ръководни нишки.
— Освен това се чувстваш виновен — каза Йеркер не без топлота.
— Освен това се чувствам много виновен — заяви Ян Бублански и отново се сети за своя равин.
Микаел Блумквист толкова се тревожеше за момчето и Лисбет, че през нощта почти не беше мигнал. Отново и отново се бе мъчил да се обади на Лисбет чрез приложението редфон. Тя обаче не вдигаше. Не беше чувал и дума от нея от вчера следобед насам. Сега седеше в редакцията в опит да се потопи в работата си и да схване какво му убягва. От известно време насам го глождеше усещането, че пропуска нещо основополагащо, нещо, което би могло да хвърли върху историята нова светлина, но може и да се самозалъгваше. Може би просто се бе отдал на пожелателно мислене в опита си да обхване цялата картина. Последното, което Лисбет му бе написала в онзи криптиран линк, беше:
Юрий Богданов, Блумквист. Провери го. Той именно е продал технологията на Балдер на Екервалд от „Солифон“.
В интернет имаше няколко снимки на Богданов. На тях той носеше костюми на тънки бели райета, но колкото и перфектно да му стояха, като че ли не им беше там мястото. Изглеждаше така, сякаш ги бе откраднал на път към фотографа. Богданов имаше дълга, провиснала коса, кожа, осеяна с белези, тъмни сенки под очите и нескопосани любителски татуировки, които прозираха през ръкавите на ризата. Черните му очи гледаха втренчено и като че ли виждаха през теб. Беше висок, но едва ли тежеше повече от 60 кг.
Приличаше на стар затворник, но в езика на тялото му имаше нещо, което Микаел бе виждал на снимките от охранителните камери, когато ги бе разглеждал у Балдер в Салтшобаден. Мъжът имаше същото опърпано, недодялано излъчване. В малкото интервюта, които бе дал по повод на своите успехи като предприемач в Берлин, беше намекнал, че повече или по-малко бил роден на улицата.
— Бях осъден да пропадна и да ме намерят мъртъв в някоя уличка със спринцовка в сгъвката на ръката, но се измъкнах от тинята. Интелигентен съм и съм страховит хакер — хвалеше се той.
От друга страна, нищо в живота му не противоречеше на казаното, може би като изключим усещането, че не се бе издигнал единствено със собствени сили. Съществуваха редица индикации, че бе получил помощ от могъщи лица, оценили таланта му. В един немски технически вестник се цитираха думите на някакъв шеф на отдел по ИТ сигурност в кредитния институт „Хорст“, според когото „Богданов има магически поглед. Открива уязвими места в системите за сигурност както никой друг. Той е гений“.