Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
Сега, в редките случаи, когато Хана участваше в големи продукции, очите ѝ по-скоро блестяха със сдържана мъка, която придаваше дълбочина на ролите ѝ, а може би, какво ли знаеше Ерика, тази мъка беше истинска. На Хана Балдер очевидно не ѝ беше леко. Категорично не ѝ е било лесно през изминалото денонощие и още от сутринта Ерика бе настоявала Хана да бъде информирана и заведена при Аугуст. Ситуацията изглеждаше от ония, в които детето се нуждае от майка си.
Само че Лисбет, която по онова време все още комуникираше с тях, се бе възпротивила. Все още никой не знаеше откъде идва изтичането на информация, написа тя, и не можеха да изключат обкръжението на майката. Ласе Вестман на първо място, на когото никой нямаше доверие и който понастоящем си стоеше у дома денонощно, за да избегне обсадилите къщата журналисти. Положението изглеждаше безизходно и никак не допадаше на Ерика, но тя се надяваше все пак да успеят да отразят тази история достойно и задълбочено, без да пострада нито вестникът, нито някой друг.
Най-малкото не се съмняваше в способностите на Микаел, не и когато се държеше като сега. При това му помагаше Андрей Зандер. Ерика имаше слабост към Андрей. Той беше красиво момче, което понякога погрешно взимаха за гей. Не много отдавна на вечеря в дома им с Трегер в Салтшобаден той бе разказал своята житейска история, която увеличи симпатията ѝ към него.
Когато бил единайсетгодишен, Андрей загубил родителите си в бомбен атентат в Сараево, оттогава живеел у някаква леля в Тенста, в покрайнините на Стокхолм, която не забелязвала нито интелектуалните му заложби, нито психологическите му рани. Андрей не беше присъствал на смъртта на родителите си. Но тялото му реагираше така, сякаш страдаше от посттравматичен стрес и до ден-днешен мразеше силния шум и резките движения. Боеше се от чантите, оставени в ресторантите или на публични места, и ненавиждаше насилието и войните с плам, какъвто Ерика никога не бе виждала.
В детството бягал в някакъв свой собствен свят. Потапял се във фентъзи литература, четял поезия, биографии, обичал Силвия Плат, Борхес и Толкин, научил всичко за компютрите и мечтаел да стане писател, автор на сърцераздирателни романи за любов и трагедии. Бил непоправим романтик, който се надявал да излекува своите рани с големи страсти, и не му пукало ни най-малко за случващото се в обществото или по света. Една вечер в късните си тийнейджьрски години обаче отишъл на публична лекция на Микаел Блумквист във Висшето училище по журналистика в Стокхолм и това променило живота му.
Нещо в пламенното изложение на Микаел го накарало да вдигне очи и да съзре свят, който кървял от несправедливости, липса на толерантност и нечестни афери, та вместо за сълзливи романи, започнал да бленува за критични социални репортажи. Не след дълго почукал на вратата на „Милениум“ и помолил да върши каквото и да е: да вари кафе, да редактира, да стане момче за всичко. Искал да се включи на всяка цена. Искал да се числи към редакцията и Ерика, която от самото начало бе съзряла блясъка в очите му, му възложи някои по-дребни задачи: бележки, проучвания и кратки портрети. Преди всичко обаче му препоръча да следва и той го стори със същата енергия, която влагаше във всичко останало. Ходеше на лекции по политология, масмедийна комуникация, икономика, изследвания на мира и конфликтите и работеше по заместителство в „Милениум“. Разбира се, искаше да стане разследващ журналист, точно като Микаел.
За разлика обаче от много други разследващи репортери, той не успя да закоравее. Остана си романтик. Продължаваше да мечтае за голямата любов и както Микаел, така и Ерика посвещаваха много време на любовните му терзания. Жените се лепяха на Андрей, ала бързо го зарязваха. Може би се плашеха от силата на чувствата му, а и беше твърде открит и прозрачен, твърде добър, както казваше Микаел.
Ерика обаче вярваше, че Андрей ще се освободи от своята младежка ранимост. Забелязала го бе в журналистиката му. Онази яростна амбиция да докосне сърцата на хората, която утежняваше прозата му в началото, беше заменена от нова и по-ефективна фактологичност и тя знаеше, че той ще даде всичко от себе си сега, когато бе получил шанса да помага на Микаел в историята за Балдер.