Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
— Да — отвърнаха всички като един.
— Отлично. Както е известно, не друг, а самата Лисбет Саландер се е намесила на „Свеавеген“ и работим усилено, за да установим местонахождението ѝ — продължи Ян Бублански.
— Ето защо трябва да оповестим името ѝ пред медиите! — провикна се Курт Свенсон някак сприхаво. — Имаме нужда от помощ от страна на обществеността.
— Знам, че по този въпрос мненията са раздвоени, ето защо искам да обсъдим проблема още веднъж. Като начало може би няма нужда да посочвам, че Саландер по-рано е била третирана изключително лошо както от нас, така и от медиите.
— Точно сега това няма никакво значение — отвърна Курт Свенсон.
— Не е невъзможно да са я разпознали повече хора на „Свеавеген“ и, така или иначе, името ѝ да излезе наяве всеки момент, тогава тук вече няма да обсъждаме този въпрос. Преди това обаче искам да напомня, че Лисбет Саландер е спасила живота на момчето и заслужава нашето уважение.
— Несъмнено — съгласи се Курт Свенсон. — После обаче малко или повече го е отвлякла.
— Разполагаме със сведения, че би защитила момчето на всяка цена — вметна Соня Мудиг. — Лисбет Саландер е човек, който има изключително лош опит с институциите. През цялото си детство е била обект на несправедливо отношение от страна на попечителска Швеция, и ако тя, също както и ние, подозира, че от полицията изтича информация, няма да се свърже с нас доброволно, в това можем да бъдем сигурни.
— Това пък има още по-малко общо със случая упорстваше Курт Свенсон.
— В известен смисъл е вярно — продължи Соня. — Разбира се, и двамата с Ян сме съгласни с теб, че единственото действително съществено в настоящия контекст е дали от техническа гледна точка е оправдано да оповестим името ѝ, или не. Безопасността на момчето е въпросът, който изцяло засенчва всичко, и тук също сме страшно несигурни.
— Разбирам хода на разсъжденията ви — каза Йеркер Холмберг с тих, замислен тон, който накара всички да се заслушат. — Ако някой ни съобщи къде е видял Саландер, на опасност ще бъде изложено и момчето. При все това остават много въпроси — най-напред: кое е правилното поведение? И тук трябва да изтъкна, че макар и от нас да изтича информация, не можем да приемем Саландер да крие Аугуст Балдер. Момчето е важна брънка от разследването, а ние по-добре можем да защитим едно дете, отколкото би могла емоционално нестабилна млада жена.
— Абсолютно, разбира се — смотолеви Бублански.
— Точно — продължи Йеркер. — И макар да не се касае за отвличане в общоприетия смисъл, да, дори и при положение че всичко е само с най-добри намерения, детето може да понесе сериозни щети. В психологически план трябва да е крайно вредно за момчето да бяга след всичко, което го е сполетяло.
— Вярно, вярно — промърмори Бублански. — Но въпросът все пак е как да процедираме с информацията.
— И по този въпрос всъщност съм съгласен с Курт. Трябва да публикуваме име и снимка начаса. Може да ни осигурят неоценима информация.
— Не е изключено — продължи Бублански. — Но може да осигурят такава и на извършителите. Трябва да приемем, че убийците не са се отказали да преследват момчето, напротив, и тъй като не знаем нищо относно връзката между него и Саландер, не знаем и накъде името ѝ може да насочи престъпниците. Изобщо не съм убеден, че ще допринесем за безопасността на детето, като изнесем тези данни в медиите.
— Но не знаем и дали го предпазваме, като не го правим — контрира Йеркер Холмберг. — Липсват твърде много парченца от пъзела, за да си вадим такива заключения. Дали например Саландер работи за някого и дали има собствен план за детето, освен че го закриля?
— И как е могла да знае, че момчето и Торкел Линден са щели да излязат от входа на „Свеавеген“ точно тогава? — допълни Курт Свенсон.
— Може да се е намирала на мястото случайно.
— Не звучи вероятно.
— Истината често е невероятна — продължи Бублански. — Дори тъкмо това е отличителната ѝ характеристика. Но си прав, изглежда, не е била там по случайност, не и предвид обстоятелствата.
— Като че Микаел Блумквист също е знаел, че предстои да се случи нещо — вметна Аманда Флуд.
— И явно съществува някаква връзка между Блумквист и Саландер — продължи Йеркер Холмберг.