Кралица на въздух и мрак [bg]

— Това не е нашият свят — промълви Джулиън. — Това е друго измерение… като Едом… но Едом беше унищожен…

Ема не бе в състояние да откъсне очи. Човешки фигури, полузаровени в пясъка, бели кости.

— Джулиън, виждам тела…

Кралят махна отново с ръка и Порталът потъмня.

— Такъв, какъвто е Туле сега, ще стане и Идрис един ден.

Туле? Името й беше познато. Ема се намръщи.

— Мислиш, че ще успееш да убедиш кралицата да изложиш детето й на опасност просто за да се сдобиеш с могъщество? — каза Анабел. — Не всички са като теб.

— Но кралицата е — заяви кралят. — Знам го, защото Аш няма да бъде първият. — Скелетова усмивка разтегли устните му. — Анабел Блекторн, ти си игра с мен, защото аз го позволих. Нямаш истинска власт тук.

— Знам името ти — ахна Анабел. — Малкълм ми го каза. Мога да те принудя…

— Ще умреш в мига, в който името се отрони от устните ти, а Аш ще умре след това. Но тъй като не искам да проливам кръв, ще ти дам една нощ, за да вземеш решение. Дай ми истинската Черна книга и можеш да останеш тук с Аш и да му бъдеш настойница. Ако ли не, ще обединя сили с кралицата и ще те пропъдя от земите си и ти никога вече няма да видиш Аш.

Аш се отскубна от ръката на Анабел.

— Ами ако аз кажа „не“? Ако откажа?

Кралят обърна червения си поглед към момчето.

— Ти си съвършен кандидат за Тъмните съзаклятия. Но в крайна сметка наистина ли мислиш, че нещо би ме спряло да нараня копелето на Себастиан Моргенстърн?

Името беше като удар. Себастиан Моргенстърн. Но как…

— Не! — изпищя Анабел. — Да не си го докоснал!

— Стражи — каза кралят и стражите застанаха мирно. — Отведете ги. Приключих с тях.

Джулиън скочи на крака.

— Трябва да ги последваме…

— Не можем — прошепна Ема. — Действието на отварата отминава. Виж. Червената светлина вече угасва.

Джулиън сведе поглед надолу. Аленото сияние над сърцето му сега приличаше на тлеещ въглен.

Стражите бяха обградили Анабел и Аш и ги съпроводиха навън от Залата. Ема улови Джулиън за ръка и двамата изпълзяха иззад камъните.

Стражите прекрачваха прага на арката заедно с Анабел и Аш. За миг Ема и Джулиън спряха в средата на тронната зала, пред очите на краля.

Той се взираше право напред. В недокоснатата половина на лицето му на Ема й се стори, че зърва късче от Кийрън… Кийрън, разсечен през средата, половината от него — изтезавана и нечовешка.

Усети как ръката на Джулиън се сключи по-здраво около нейната. Всяко нервно окончание в тялото й крещеше, че кралят може да ги види, че всеки момент ще повика стражите си, че ще умрат, преди да е успяла дори да вдигне оръжие.

Каза си, че поне ще се опита да забие камата си в сърцето на краля, преди да умре.

Джулиън подръпна пръстите й. Колкото и да бе невероятно, в другата си ръка държеше картата, посочи с брадичка към арката, през която бяха изчезнали Аш и Анабел.

Не им оставаше време и те изскочиха през свода.