Кралица на въздух и мрак [bg]

— Я виж ти — разнесе се провлачен глас и Марк вдигна очи.

Пред тях имаше диван от червено кадифе, върху който се беше излегнал ленив на вид млад мъж. Коса с черни и лилави кичури падаше над заострените му уши, около искрящите му сребърни очи беше размазан кохл. Носеше жакет от сребриста коприна и клин, от ръкавелите му преливаше бяла дантела.

— Малки братко Кийрън. Колко се радвам да те видя. — Сребристите му очи се стрелнаха към Марк. — Заедно с някакъв тип. — Махна пренебрежително към Марк, а после обърна ехидната си усмивчица към Мануел. — Добра работа.

— Казах ти, че ги видях — отвърна Мануел. — Бяха на веселието.

— Признавам, че и през ум не ми е минавало, че биха могли да бъдат достатъчно глупави, за да стъпят в земите на тъмните елфи — рече Обан. — Ти печелиш, Вилялобос.

— Те са отличен подарък. — Мануел стоеше между стражите с копия, скръстил ръце на гърдите си. Върху лицето му играеше широка усмивка. — Баща ти ще бъде доволен.

— Баща ми? — Обан потропа с пръсти по облегалката на дивана. — Мислиш, че трябва да предам Кийрън на баща ми? Той просто ще го убие. Скучно.

Марк хвърли поглед към Кийрън изпод полуспуснати клепачи. Кийрън все още беше на колене. Не личеше да е уплашен от Обан, но никога не би го показал, дори и да беше.

— Един подарък е нещо повече от подарък — каза Мануел. — Той е метод за убеждаване. Баща ти те мисли, напълно погрешно, за слабак, принце. Ако му доведеш принц Кийрън и нефилимския мелез, ще осъзнае, че би трябвало да те взема по-сериозно. — Той понижи глас: — Бихме могли да го убедим да убие затворниците и да продължим с плана си.

Затворници? Какви затворници? Марк се напрегна. Възможно ли бе да има предвид Джулиън и Ема? Но не, това беше невъзможно. Те бяха с процесията на светлите елфи.

Поне Кристина беше в безопасност. Беше изчезнала, изплъзвайки се на стражите. Един ангел знаеше къде бе сега. Марк се осмели да стрелне Кийрън с кос поглед. Дали и той беше обзет от паника? Дали се страхуваше за Кристина като него? Би трябвало, като се имаше предвид начинът, по който се бяха целували.

Обан посегна към една масичка и зарови из бутилките отгоре, търсейки някоя, в която все още да има алкохол.

— Баща ми не ме уважава — заяви. — Мисли, че братята ми са по-достойни за трона. Макар че не са.

— Сигурен съм, че и те мислят същото за теб — измърмори Марк.

Обан намери бутилка и я вдигна към светлината, примигвайки към няколкото сантиметра кехлибарена течност в нея.

— Един издирван пленник може да промени мнението му, но е възможно да не е достатъчно.

— Искаш да се издигнеш в очите на баща си, нали? — попита Мануел.

Обан отпи от бутилката.

— Естествено. И то как.

Марк имаше чувството, че вътре в себе си Мануел извъртя очи.

— В такъв случай трябва да му покажеш, че би трябвало да те взема на сериозно. Първия път, когато отиде при него, той отказа дори да те изслуша.

— Тъпоумен дъртак — измърмори Обан, хвърляйки празната бутилка настрани и тя се строши.