Кралица на въздух и мрак [bg]

Заведи ме при него. Заведи ме при него.

Възцари се тишина… а после светлина и хиляда остри пробождания. Кристина изписка и се задърпа, мъчейки се да се отскубне от нещо, което приличаше на оплетени шипкови храсти. Политна настрани и падна тежко върху покрита с трева земя.

Седна и погледна печално ръцете си, осеяни с десетки алени убождания. Беше се приземила в розов храст, което си бе истинска ирония.

Изправи се на крака и изтупа дрехите си. Все още беше в царството на феите, но тук като че ли беше ден. Лъчите на слънцето позлатяваха къщурка от бледожълт камък със сламен покрив. Покрай къщурката минаваше тюркоазеносиня река, от двете страни на която растяха сини и лилави лупини.

Кристина не беше сигурна какво бе очаквала, но определено не беше подобна пасторална идилия. Опита се да избърше кръвта по ръцете си, отказа се и погледна нагоре и надолу по пътеката, която лъкатушеше между високата трева. Тя тръгваше от вратата на къщурката, прекосяваше поляната и изчезваше в неясната далечина.

Приближи до вратата и почука решително.

— Адаон! — извика. — Адаон, кралски сине!

Вратата се отвори мигновено, сякаш Адаон бе чакал от другата страна. Последния път, когато Кристина го беше видяла, той бе облечен в ливреята на Тъмния двор, със символа на прекършената корона на гърдите. Сега носеше простичка ленена туника и бричове. Мургавата му кожа изглеждаше топла на слънцето. За първи път видя прилика между него и Кийрън.

Може би защото изглеждаше бесен.

— Как е възможно да си тук? — попита и се огледа наоколо, сякаш не му се вярваше, че е дошла сама.

— Потърсих помощ. Бях в земите на феите…

Очите му се присвиха. Изглеждаше така, сякаш се взира подозрително в един синигер.

— Влизай вътре. Не е безопасно да говорим навън.

В мига, в който тя се озова в къщурката, Адаон затвори вратата и се залови да пусне цял куп сложни на вид резета.

— Земите на елфите са опасно място точно сега. Има много начини, по които е възможно да си била проследена.

Намираха се в малко преддверие с дървени стени. Извит свод отвеждаше във вътрешността на къщурката. Адаон го беше препречил, с ръце на гърдите и яростно изражение. След моментно колебание Кристина му подаде артефакта.

— Не може да са ме проследили. Използвах това.

Ако се беше надявала Адаон да придобие облекчено изражение, това не стана.

— Откъде го имаш?

— То е семейна ценност — отвърна Кристина. — Получихме го като подарък от семейство hadas17, на които един от предшествениците ми е помогнал.

Адаон свъси вежди.