Кралица на въздух и мрак [bg]

— Блекторн? — повтори Барнабас, вбесен.

— И определено продаваше тайни — продължи Дру. — Например току-що ми каза, че веднага след като Джони Рук загина, е изкопал копие на Червените свитъци, заровено под сергията му. И го е запазил в тайна.

— Вярно ли е това? — изръмжа върколакът. — И се наричаш глава на Пазара на сенките!

— Ти, малка…

Барнабас се метна към Дру през масата.

Тя изскочи от сепарето и се блъсна в нечие тяло с едно силно уф. Вдигна очи и видя Тай с меч в ръка, насочен закрилнически покрай нея, без нито за миг да откъсва очи от магьосника.

— Да не си докоснал сестра ми.

— Точно така — обади се Кит от съседното сепаре и им помаха. — Забравих си оръжията. Но мога да се развилнея с тази вилица. — Той я размаха.

— О, я млъквай — сопна се Барнабас, ала изглеждаше победен, върколакът вече извиваше ръцете му зад гърба.

Хипатия свали куфарчето и парите от масата, намигайки със звездните си очи на Тай и Дру.

— Време е да си вървите, ловци на сенки. Това слага край на малката ви долноземска сделка. И кажете на новия си инквизитор, че не искаме да имаме нищо общо с него или с дискриминационните му правила. Ще ходим където си искаме, кога го поискаме.

Тай отпусна бавно меча си, Кит пусна вилицата и тримата излязоха от закусвалнята. Когато се озоваха на тротоара, Дру пое облекчено голяма глътка въздух. Беше топла нощ, високо в небето, луната грееше над Франклин Авеню. Усети, че трепери от вълнение — беше го направила! Беше измамила прочут магьосник. Ето че беше мошеничка!

— Според мен Хипатия наистина го мислеше. Кит хвърли поглед към заведението през прозорците. Хипатия и другите долноземци съпровождаха съпротивляващия се Барнабас към задната врата. — Онова за инквизитора и какво да му предадем… то не беше част от номера. Беше истинско съобщение.

— Сякаш бихме могли да предадем каквото и да било на инквизитора. — Тай докосна разсеяно медальона на гърлото си. — Стана много добре. Справи се отлично, Дру.

— Аха. Запази самообладание. — Кит погледна нагоре и надолу по улицата. — Бих предложил да го отпразнуваме с млечен шейк или нещо друго, но този квартал е страшничък.

— Ловците на сенки не се боят от страшнички квартали — отбеляза Дру.

— Нищо ли не научи от начина, по който загинаха родителите на Батман? — престори се на потресен Кит.

Тай се усмихна, а за първи път, откакто Ливи беше умряла, и Дру се разсмя.