Кралица на въздух и мрак [bg]

— Наистина ли би избрал отмъщението пред Тави и Дру, и Тай?

Ема го разтърси силно и го пусна.

— Би ли искал да узнаят, че си го направил?

Джулиън се отпусна тежко до камъка. Поклати бавно глава, сякаш невярващо, ала червеното сияние около него беше отслабнало. Може би споменаването на децата беше удар под пояса, помисли си Ема, но не я беше грижа — заслужаваше си, за да му попречи да се хвърли в сигурна смърт. Краката й все още трепереха, когато се обърна, за да погледне към стаята през една дупка в камъните.

Анабел и момчето се бяха приближили до трона. Анабел изглеждаше съвсем различно от преди — носеше рокля от избелен лен, пристегната под гърдите и спускаща се до глезените й. Косата й се стелеше по гърба като река. Изглеждаше тиха, обикновена и безвредна. Държеше внимателно ръката на момчето с короната, сякаш за да го предпази, ако се наложи.

Все още бяха заобиколени от стражите в черно-златни доспехи. Кралят им се усмихна с половината от лицето си, ужасяваща усмивка.

— Анабел. Аш. Днес получих интересни новини.

Аш. Ема се взря в момчето. Значи, това беше синът на кралицата на феите. Имаше сребристо руса коса и наситено зелени очи, като горски листа, носеше кадифена туника с висока яка, златната диадема около челото му беше по-малка версия от тази на краля. Едва ли беше по-голям от Дру, слабичък по един нездрав начин, а бузата му беше ожулена. Имаше същата изпъната стойка като Кийрън. Вероятно принцовете не биваше да се прегърбват.

Струваше й се познат по начин, който Ема не можеше да си обясни съвсем. Дали беше просто заради приликата с майка му?

— Днес имах посещение от кралицата на светлите елфи — каза кралят.

Аш вдигна рязко глава.

— Какво искаше майка ми?

— Както знаеш, тя отдавна се пазари за връщането ти и едва днес ми донесе онова, което исках. — Кралят се облегна назад и изрече с видимо задоволство: — Черната книга на мъртвите.

— Това е невъзможно. — Бледите бузи на Анабел пламнаха. — Черната книга е у мен. Кралицата лъже.

Кралят докосна оголената си буза с два облечени в ръкавица пръста.

— Нима? Интересен философски въпрос. Какво всъщност е една книга? Подвързията, мастилото, страниците или сборът от думите в нея?

Анабел се намръщи.

— Не разбирам.

Кралят взе Черната книга от мястото, където я беше оставил до себе си, и я вдигна, така че Анабел и Аш да я видят.

— Това е копие на Черната книга на мъртвите. Книгата, наричана още Тъмни съзаклятия, тъй като съдържа някои от най-страховитите магии, записвани някога. — Той погали заглавната страница. — Кралицата твърди, че е точно копие. Направено с помощта на могъщ магьосник на име „Офис Макс“, за когото не съм чувал.

— Исусе Христе — промърмори Джулиън.

— Кралицата ми я остави за един ден — продължи кралят, — за да реша дали искам да разменя Аш за нея. Заклех се да й я върна по изгрев-слънце утре.