Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Ако му заведеш тези пленници, ще те изслуша. Аз ще дойда с теб… ще му кажа, че заедно сме ги заловили. Ще дам да се разбере, че като представител на Кохортата, искам да работя само с теб като наша връзка в Тъмния двор. Ще те накара да изглеждаш важен.
— Да изглеждам? — повтори Обан.
Кийрън изпръхтя съвсем не изискано.
— Ще го накара да разбере колко си важен — поправи се Мануел, без да трепне. — Ще осъзнае колко си ценен за него. Заложниците са ключ към преговори между нефилимите и тъмните елфи, които нямат прецедент в историята ни. Когато ви видят да се срещнете и да постигнете взаимноизгоден мир, всички ловци на сенки ще осъзнаят, че ти и Хорас Диърборн сте велики лидери, успели да сключат съюз, който предшествениците ви не са могли.
— Какво? — не можа да се сдържи Марк. — За какво говориш?
— Не е ли възможно да се стигне до истинска война? — Обан бе намерил друга бутилка. — Войната ми се струва лоша идея.
С търпение, което бе на ръба на това да се изчерпа, Мануел заяви:
— Няма да има война. Вече ти казах. — Хвърли поглед първо към Кийрън, а после към Марк. — Целта тук не е война. А мисля, че кралят иска да види Кийрън мъртъв повече, отколкото предполагаш.
— Защото хората го обичат — каза Обан със сладникав тон. — Искаха той да бъде крал. Защото е добър.
— Добротата не е кралско качество — рече Мануел. — Както хората ще открият, когато Кийрън увисне на бесилка над градините на кулата.
Марк се дръпна рязко назад и едва не се наниза на едно копие.
— Ти…
— Добротата може и да не е кралско качество — прекъсна го Кийрън, — но милостта е. Не е нужно да правиш това, Обан. Мануел не си струва усилията ти, а кроежите му са само лъжи.
Обан въздъхна.
— Отегчаващо предсказуем си, най-малки сине. — Пусна бутилката, която държеше, и алената течност в нея се разля по пода като кръв. — Искам трона и смятам да го получа, а Мануел ще ми помогне да го направя. Това е единственото, за което ме е грижа. Единственото, което има значение. — Усмивка подръпна ъгълчетата на устата му. — За разлика от теб аз не обичам и не преследвам сенки, а само онова, което е истинско.
Помни — помисли си Марк. — Помни, че нищо от това не е истинско.
Обан махна с ръка към тях, докато Мануел се подсмихна самодоволно.
— Оковете ги заедно и им намерете коне. Тази нощ потегляме към Тъмния двор.
Когато Друзила пристигна, Барнабас вече беше в закусвалнята. Седеше в бежово сепаре и нагъваше вкусни на вид huevos rancheros16. Носеше черна каубойска шапка и каубойска вратовръзка, която като че ли го задушаваше, но изглеждаше доволен от себе си.
Дру спря, за да погледне отражението си в прозорците, които минаваха по протежение на едната страна на заведението. Другата страна представляваше кичозна каменна стена, в ъгъла имаше джубокс и дузина снимки в рамки, на които, предполагаше Дру, бяха изобразени семейството и приятелите на собственика.
Мракът навън превръщаше прозореца в истинско огледало и Дру се видя съвсем ясно: тъмна коса, прибрана и гладка, елегантен сив костюм, класически обувки на токчета (задигнати от дрешника на Ема). Носеше алено червило и никакъв друг грим — Кит я беше уверил, че по-малкото е повече. „Не искаш да приличаш на клоун“, беше й казал, мятайки през рамо кутийката й с руж, сякаш беше граната.
Кит и Тай бяха някъде там в сенките, готови да й се притекат на помощ, ако нещо се обърка. Тази мисъл й вдъхваше известно спокойствие. Намествайки куфарчето в ръката си, тя прекоси помещението, подминавайки кожени места за сядане с цвят на слонова кост и карамел, и се пъхна в сепарето срещу Барнабас.
Змийските му очи се вдигнаха, за да я погледнат изпитателно. Отблизо той не изглеждаше добре. Люспите му бяха мътни, очите му — зачервени.
— Ванеса Ашдаун?
— Да. — Дру остави куфарчето пред себе си. — От плът и кръв.
Разцепеният му език се показа от устата.
— И то колко плът. Не се притеснявай, обичам жени с извивки. Повечето ловци на сенки сте толкова кльощави.
Гадост, помисли си Дру.
— Работата, господин Хейл — заяви, потупвайки куфарчето си.
— Да. — За нейно облекчение, езикът му се прибра в устата. — Е, сладурче, имаш ли доказателства, че Хипатия Векс продава тайни на нефилимите?
— Тук са.
Дру се усмихна и побутна куфарчето към него.
Хейл го отвори и се намръщи.
— Тук има пари.
— Аха. — Дру му се усмихна лъчезарно и се опита да не се оглежда наоколо, за да види дали се задават подкрепления. — Това са парите, предвидени за Хипатия, в замяна на получените тайни.
16
Мексиканска закуска от яйца и тортиля. — Б. пр.