Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
После бавно отвори очи. Наоколо му отново бе тази гора — дълбока, самотна, предвечна. Покрай дърветата леко се носеше мъгла. Сред мъглата плуваха образи, които обаче не го тревожеха, кошмарите го бяха напуснали, лъжливите видения бяха изчезнали. Разумът му не го беше подвел. Започна да диша дълбоко и бавно и тръгна сред хладния, умиротворителен мрак и безплътните сенки. Предпазливо започна да търси магията, за която беше дошъл — Йоския прашец. Стори му се, че зърва нещо сребристо — тъмносиньо, но само му се мерна. Продължи да върви и изведнъж започна да се разпада на частите си като лед, ударил се в камък. Започна да се разпада на фрагменти, които отказваха да се съединят. Той с всичка сила потисна това усещане, за да почувства твърдата земя отново под краката си.
Чувството за разпадане отмина. Мъглата наоколо се сгъсти.
Вече не беше сам. Край него се чуваше шепот.
— Добре дошъл, кралю на Ландовър. Ти намери себе си, а с това намери и нас.
Бен се опита нещо да каже, но установи, че не може. Лицата се скупчиха по-близко, слаби и с остри черти, някакси размити в здрача. Това бяха същите лица, които бе видял, когато преминаваше в Ландовър през прохода на времето. Бяха лицата на вълшебниците.
— Човек не може да изгуби нищо, преди да си помисли, че го е изгубил, ваше величество. Вярва ли, че ще го запази, може би ще успее. Виденията, родени от страха, пораждат нашите провали. Виденията, родени от надеждата, пораждат нашите успехи.
— Възможностите се крият в нас самите и само ние можем да го проявим, можеш ли да вдъхнеш живот на мечтите, които живеят в тебе, кралю? Взри се в мъглата и ще видиш.
Бен съсредоточи поглед в мъглата и видя как тя се разнася наоколо му. Появи се една невероятно красива страна, цялата озарена от слънце, сякаш обвита в златна мантия. Всичко живо в тази страна процъфтяваше и в нея бликаше безгранична енергия. Над нея трептеше вълнение и надежда за бъдещето, каквито той не бе допускал за възможни. Чувството, което му вдъхваше тази гледка, го, накара да се разплаче.
След това видението бавно премина. Гласовете продължиха да шепнат.
— За тези видения си има друго време и място, ваше величество. Има си друг живот. Подобни връзки трябва да изчакат своето раждане.
— Ти си дете сред възрастни, кралю, ала едно обещаващо дете. Съумя да видиш истината зад лъжите, които искаха да те уплетат. А ето, че разбра, че те са плод на собствената ти самозаблуда. Заслужи правото да узнаеш и нещо повече.
Кажете ми го тогава, искаше му се да извика, но не можеше, и гласовете продължиха да шепнат.
— Ти изобличи страха, който щеше да те унищожи, кралю! Прояви голямо присъствие на духа. Ала страхът има много маски и приема различни форми. Трябва да се научиш да ги разпознаваш. Трябва да помниш тяхната същност, когато отново те връхлетят.
Бен се опитваше нещо да каже, но от устата му не излизаше никакъв звук. Той не разбираше. Какво искаха да му кажат вълшебниците?
— А сега трябва да се връщаш, кралю. Ландовър има нужда от твоята помощ. Кралят трябва да бъде там, за да служи. Можеш да вземеш онова, за което си дошъл.
Бен видя как пред него изникна един храст — тъмносин със сребристи листа. Усети, че нещо бе пъхнато в ръцете му. Погледна го и видя, че държи два продълговати пашкула.
Гласовете продължаваха да шепнат.
— Това е Йоският прашец, ваше величество. Когато някой го вдъхне, волята му се подчинява напълно на онзи, който му го е дал, докато сам той не го освободи. Достатъчно е само едно вдъхване. Ала внимавай. Вещицата Нощна сянка търси този прашец за собствени цели и няма намерение да го поделя с теб. Щом й го дадеш, вече няма да имаш никакво значение за нея.
— Трябва да бъдеш по-бърз от нея, кралю.
Бен безмълвно кимна и на лицето му се изписа решителност.
— А сега върви. Пътят обратно ще ти отнеме цял ден, но се налага да изгубиш този ден. Ако бъдеш върнат по-бързо, това може да ти нанесе непоправима вреда. Приеми нещата такива, каквито са, защото така трябва.
— Заповядай отново, кралю, когато магията бъде възстановена. — Заповядай, ако имаш нужда от нещо.
— Заповядай…
— …отново…
Гласовете, лицата и крехките силуети се изгубиха в мъглата и изчезнаха. Мъглата постепенно се отдръпна.
Бен Холидей мигаше и не можеше да повярва на очите си. Отново се бе озовал в здрача на. Дълбокия свлек, здраво стиснал в двете си ръце по един пашкул с Йоски прашец. Огледа се предпазливо наоколо и установи, че е сам. Фрагменти от въображаемите му срещи с Майлс, Ани и Куестър Тюс минаха мигновено през съзнанието му и се забиха в него като ножове. Той сви очи от болката, която му причиниха, но бързо ги прогони. Те никога не са били реални, бяха измама. Срещата му с вълшебниците бе единствената истина.