Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Какво е станало ли, ваше величество? Наистина ли не знаете? Огледайте се наоколо. Виждате какво е станало! Земята загина, лишена от магията, която само един крал можеше да й вдъхне! Земята загина, а когато загина тя, загинаха и хората. Нищо не остана, ваше величество — всичко е унищожено!
Бен поклати объркано глава.
— Но как е могло да стане това…?
— Могло е да стане, защото кралят на Ландовър изостави тази страна! — викна насреща му Куестър с гняв и болка в гласа. — Могло е да стане, защото вие не бяхте тук да го предотвратите! Бяхте си във вълшебния свят, за да си преследвате някакви си ваши цели, а ние бяхме оставени на произвола на съдбата! О, ние се опитвахме да ви открием и да ви върнем; но щом отидохте във вълшебния свят, изчезнахте безследно. Предупреждавах ви, ваше величество, казвах ви, че никой не може безнаказано да отиде във вълшебния свят. Но вие не искахте да ме чуете. Съобразявахте се само с глупавите си намерения и тръгнахте да скитате по онзи свят на мъгли и сънища, където бяхте изгубен за нас. Нямаше ви цяла година, ваше величество. Цяла една година! Никой не можа да ви открие. Медальонът бе изгубен. Всяка надежда да се намери крал бе изгубена. И това беше нашият край!.
Той пристъпи напред, като едва куцукаше с патерицата.
— Магията отслабна много бързо, ваше величество. Отровата се разпространи навсякъде. Много скоро всички същества по тази земя, хората и всички останали, започнаха да заболяват и умират. Стана толкова бързо, че никой нищо не можа да направи — нито Речният господар при цялата му лечебна магия, нито Нощната сянка с цялото й могъщество. А сега всички са мъртви или са се разпиляли. Останаха само малцина — такива като мен! Живеем само, защото някак си не успяваме да умрем! — гласът му потрепера.
— Надявах се, че ще дойдете навреме, ваше величество. Много се надявах на това. Но съм бил глупак. Повярвах ви, а трябваше да знам, че не заслужавате да ви се вярва!
Бен рязко поклати глава.
— Куестър, недей…
Куестър махна с покритата си с петна ръка и го накара да млъкне.
— Остава да дойдат само Марк с неговите демони ваше величество. Както виждате, никой вече не може да ги спре — никой. Всички са мъртви. Всички са унищожени. Дори и най-силните не успяха да преодолеят отмирането на магията — той поклати страдалчески глава. — Защо по-рано не се върнахте, ваше величество? Защо останахте толкова дълго, когато знаехте, че имаме нужда от вас? Та аз толкова много обичах тази страна и нейния народ! Мислех си, че и вие ги обичате. О, ако бях достатъчно силен, щях да хвана тази патерица и…
Цялото му тяло потръпна и той заплашително вдигна патерицата. Бен ужасен отстъпи назад, но Куестър можеше да вдигне патерицата само на няколко сантиметра и това усилие го събори на земята като парцалена кукла. Сълзи потекоха по изнуреното му лице.
— Толкова те мразя за онова, което направи! — извика той и бавно вдигна лице. — Знаеш ли колко те мразя? Можеш ли въобще да си представиш? Нека ти покажа! — очите му бяха като обезумели. — Знаеш ли какво стана с твоята любима силфида, след като я остави? Знаеш ли какво стана с Уилоу? — лицето му бе ожесточено. — Нали помниш, че тя имаше нужда да се храни от земята? Погледни надолу към долината близо до онова езеро! Ей там, където сенките са най-гъсти! Виждаш ли оня разкривен почернял ствол с прогнили корени…?
Бен нямаше сили да чува нищо повече. Обърна се и побягна. Бягаше, без да се замисли, обзет от ужас и гняв, които не можеше да овладее. Отчаяно се опитваше да избяга от думите на този отвратителен старец, който го обвиняваше за всичко станало. Бягаше независимо от посоката, препускаше като обезумял посред сенките и мъглата. Подире му отекваха крясъци и той не знаеше дали идват отвън или са плод на собственото му съзнание. Целият му свят се срутваше като картонена къщица, подета от вятъра. Беше изгубил всичко — своя някогашен свят, своите нови и своите стари приятели, своето минало и своето бъдеще. Познати лица пробягваха пред погледа му — Майлс, Ани, Куестър — гласовете им нашепваха упреци за неговите провали, в очите им се четеше болка и гняв. Думите се забиваха в него — коварни обвинения за нещастията, които бе причинил.
Той затича по-бързо и закрещя, чувайки ударите на сърцето си.
После изведнъж престана да се движи. Продължаваше да тича, но земята пропадна под краката му и той увисна във въздуха. Изпита неимоверна болка. Огледа се на всички страни, за да разбере каква е причината…
В раменете му се бяха забили остри, криви нокти и се врязваха дълбоко в плътта му. Огромният, разкривен силует изпърха над него, противна и тежка миризма се разнесе от люспестото тяло, което бе дълбоко проникнато от болестта на земята. Бен вдигна поглед като обезумял и Страбо раззина огромната си паст, протегнал шия да го погълне.