Магическо кралство за продан. Продадено

— И с вас ще бъде свършено, като с другите! — каза Сот.

Напълно вероятно, каза си Бен. После се усмихна на гони гномите окуражително.

— А може би не — каза им той. Измъкна един от пашкулите с Йоски прашец изпод туниката си и замислено го погледна. — Може би не.

Остави си около пет минути, за да се приготви за срещата с Нощната сянка. След това обясни своя план на гномите, които го гледаха, зяпнали от изумление. Изглежда не успяха да разберат какво им говореше, но нямаше смисъл да им се обяснява повече.

— Само се опитайте да запомните какво трябва да правите и кога да го направите — предупреди ги накрая той и с това приключи въпроса.

Тръгнаха през гората. Гномите вървяха напред, Бен подире им. Следобедната светлина постепенно чезнеше и започна да притъмнява. Бен неспокойно се оглеждаше и спираше понякога, когато забележеше сенки, прокрадващи се в мъглата подире му. Вълшебният свят бе останал някъде там назад, а с него — и призраците на собственото му въображение. Той още чувстваше погледите им — на живи и мъртви, на минало и настояще, на стария свят и новия. Видяното се бе оказало заблуда, оживяла от собствения му страх. Ала тази заблуда бе упорита и нашепваше, че може да се превърне в истина. Той никого не бе предал, както му се бе привидяло сред вълшебните мъгли, ала можеше да предаде, ако не действа бързо, както го бяха предупредили вълшебниците. Можеше всички да предаде.

Минутите се изнизваха. Бен ги усещаше как се изплъзват направо скорострелно. Искаше му се да подкани гномите да побързат, да ускорят опитната си крачка през горската мъгла, ала запази спокойствие. Филип и Сот не смееха да рискуват, когато ставаше дума за Нощната сянка, а и не биваше.

Поляната се показа пред тях отвъд редица борове и гъсти храсталаци, като едва се различаваше в мрака. Филип и Сот приклекнаха и бързо се озърнаха за Бен. Той също се сниши и така се придвижи още метър напред.

Нощната сянка седеше подобна на статуя върху покрития с паяжина и прах трон, където първия път им се беше явила, забила поглед в земята. Тук-таме отпреде й бяха разпръснати проядени от времето маси и пейки, заобиколени от потъмнели стълбове, от които излизаха езичета пламък и близваха сенките наоколо. Дворът, решетките и целият замък бяха изчезнали. Единствено гората и тези останки приютяваха вещицата.

Кърваво-червените й очи примигнаха, но тя не вдигна поглед.

Бен бавно се промъкна назад ведно с гномите. Когато се отдалечиха достатъчно, за да не се чуват, той ги изпрати по задачите им. Те беззвучно се изгубиха сред дърветата. Бен остана загледан подире им, вдигна очи в безмълвна молитва и се настани да чака.

Остави да изтекат петнайсет минути, като отчиташе времето по усет, после се изправи и смело пристъпи напред. Мина през редицата борове и храсталаци и излезе на поляната, където чакаше Нощната сянка.

Вещицата бавно вдигна глава и погледна към него. На застиналата й, остролика физиономия се изписа едновременно задоволство и изумление — ала и още нещо. Вълнение. Бен предпазливо приближи, защото знаеше, че трябва да внимава. От нея го деляха още десетина крачки, когато тя се изправи и му даде знак да спре.