Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Бен изкрещя.
Пред лицето му преминаха мъгли… — Ето че отново се повтори същото. Времето и мястото се промениха. Той затвори очи. Картините се сменяха преди изобщо да ги осъзнае. Тук имаше нещо ужасно нередно. Интуицията му го подсказваше. Интуицията му подсказваше, че тези бързи смени на времето и мястото, които преживяваше, бяха невъзможни. Изглеждаше, че стават наистина, но в действителност не беше така. Бяха илюзии или сънища, или нещо друго подобно. Но каквото и да бяха, те му отнемаха жизнените сили и го разстройваха. Трябваше да им сложи край, преди да бъде съсипан.
Той мълчаливо се съсредоточи в себе си, с плътно затворени очи, напълно притихнал. Наложи си да се концентрира върху биенето на сърцето си, върху усещането за циркулирането на кръвта си и върху тишината, която го обграждаше. Отпусни се, прошепна си той. Успокой се. Не се поддавай на онова, което ти се струва, че става.
Постепенно започна да се владее, но продължаваше да стои със затворени очи. Страхуваше се, че когато ги отвори, нов кошмар ще излезе насреща му. Трябваше да разбере преди това какво му се бе случило.
Той най-подробно премисли всичко. Реши, че никъде не беше отивал. Намираше се още във вълшебния свят, сред мъглите. Не бяха минали нито десет години, нито дори една. Това не беше възможно. Промените във времето и мястото бяха илюзии, внушени му от вълшебния свят и неговите обитатели или от собствените му реакции, а може би и от Двете. Сега трябваше да разбере каква е причината им. Просто, трябваше да разбере защо става така.
Малко по малко построи своята хипотеза. Нищо от онова, което бе видял, не беше реално — това бе началната му предпоставка. Щом нищо не беше реално, значи всичко бе заблуда, а щом всичко бе заблуда, трябваше да има някаква причина тя да приеме такава форма. Защо виждаше тъкмо тези картини? Той потъна дълбоко в себе си, в най-тъмните и тихи кътчета на съзнанието си, където не се чуваше нищо, освен отекването на собствените му мисли. Куестър, Майлс и Ани — защо ги бе видял по този начин? Отпусна се в непрогледния мрак. Уилоу го бе предупредила за опасностите на вълшебния свят. Какво бе му бе казала силфидата? Тя му бе казала, че във вълшебния свят реалността е проекция на емоциите и мислите. Беше му казала, че няма реалност, че няма обективна истина, извън онова, което си. А ако това бе така, той бе видял проекцията на собствените си мисли. Бе видял проявление на собствените си чувства…
Той си пое Дълбоко дъх и бавно издиша. Постепенно започваше да разбира. Представите му бяха плод на собствените му чувства — но на кои чувства? Той мислено възпроизведе как бе видял Майлс, Ани и Бет, Куестър Тюс. Всички бяха ядосани и разочаровани от онова, което той ги бе накарал да изстрадат. Всички го обвиняваха за своите неблагополучия. Макар и илюзии, той ги бе видял именно по този начин. Беше ги видял като жертва на своята неспособност да преценява нещата и да действа. Защо ли ги бе видял така? Той прокара през съзнанието си всички възможности и внезапно си даде отговор. Това бе неговият страх, че онова, което си бе представил, наистина можеше да се случи! Това бе неговият страх, че всичко може да се окаже истина! Страх! Страхът бе чувството, което бе сложило печата си върху мислите му! Беше напълно логично. Страхът бе най-силното чувство. Страхът бе чувството, което най-трудно можеше да се овладее. Ето защо той бе преодолял пространството и времето, за да стане свидетел, на ужасите, които бяха сполетели неговите приятели и любими — страхът даваше живот на най-мрачните му предчувствия. От момента, в който взе решението да дойде в Ландовър, той се страхуваше, че може да се провали. Естествен резултат от един възможен провал щяха да бъдат сценариите, които току-що бе преживял. Той щеше да се окаже напълно откъснат от предишния си живот, без никакъв — шанс да се върне, щеше да бъде лишен от всичко, на което се надяваше в новия си живот и щеше да се окаже предател както спрямо приятелите си, така и спрямо семейството си. Щеше да се озове в положението на човек, загубил всичко.
Почувства облекчение. Ето че започваше да разбира. Ето че знаеше какво да прави. Ако овладее собствените си чувства, нямаше да има подобни кошмари. Ако успее да прогони страха, съзнателен или безсъзнателен, би могъл отново да се върне в настоящето. Това бе трудна задача, но бе единственият му шанс.
Трябваха му няколко дълги минути, за да събере мислите си и да се съсредоточи върху предстоящите си задачи. Заповяда си да си спомни какъв адвокат беше на времето и какви умения проявяваше в съдебната зала. Заповяда си да помни, че всичко, което бе преживял, не е истина, а проекция на собственото му въображение. Представи си света, който бе видял, когато минаваше през прохода на времето, довел го в Ландовър — гората и нейната пелена от мъгла.