Магическо кралство за продан. Продадено

Ани и Бет — къде ли бяха жена му и детето?

Той бавно се изправи на крака. Намираше се в края на една долина, обгърната в мъгла и здрач. Долината приличаше на умиращо същество, чиято агония бе дълго и болезнено изпитание. Горите бяха останали без листа и лиани. Стволовете и клоните на дърветата бяха разкривени и загнили. Поляните бяха опустели, тревите изсъхнали, цветята загубили оттенъка си. На облачния хоризонт се издигаха планини, а склоновете им бяха голи и пусти. На места се гушеха къщи и замъци, зле поддържани и разнебитени. От езерата и реките се вдигаше пара със зловонна миризма и водите бяха задръстени от тиня.

Бен се задъха от ужас. Разпозна тази долина. Това беше Ландовър. Погледна си дрехите. Облеклото му беше същото, с което бе ходил в Дълбокия свлек.

— О, не! — прошепна той.

Ани и Бет бяха забравени. Той като луд търсеше някаква следа от живот по тази съсипана земя. Искаше да види нещо, което се движи около къщите и замъците, но не можеше. Потърси с поглед Сребърния дворец, но откри само пуст остров посред езеро от черни води. Потърси Дълбокия свлек, Риндуеър, Езерната страна, Мелкор и всички останали места, които познаваше. Откри само разруха. Всичко беше изчезнало.

— Боже господи! — възкликна той.

Бен се втурна надолу по хълма, все още опитвайки се да съзре нещо от познатата му долина, която беше оставил зад себе си, когато се осмели да навлезе във вълшебния свят. Докато бягаше, сухите и твърди треви го жулеха по краката. Крехките, изсъхнали клончета на храстите се пречупваха и падаха като куршуми. Премина покрай горичка от сини дъбове, целите почернели. Листата им бяха изсъхнали и сбръчкани. Погледна към дърветата от близката овощна градина и видя, че са голи. Нито птица прелиташе в здрача, нито животинче се подплаши от стъпките му, нито една буболечка не прошумоля наоколо.

Той бързо се умори и спря. Долината се простираше почерняла и пуста пред него. Ландовър се бе превърнал в гробище.

— Не може да бъде… — каза си той.

Тогава една сянка изникна от мъглата пред него.

— Значи кралят на Ландовър най-сетне е намерил пътя обратно при нас — посрещна го един язвителен глас.

Пред него се появи Куестър Тюс, в сива роба, с разпокъсани и изпоцапани копринени шарфове. Бялата му коса и брадата му бяха сплъстени. Единият му крак липсваше и той куцукаше с патерица. По ръцете и лицето му имаше рани и белези. Пръстите му бяха почернели от някаква болест, а очите му блестяха от треска.

— Куестър! — прошепна Бен ужасен.

— Да, ваше величество, аз съм Куестър Тюс, някогашен придворен магьосник и съветник на краля на Ландовър, а сега бездомен просяк, който се скита по земята, където живеят само забравените от бога. Радвате ли се да ме видите така?

В гласа му звучеше такава горчивина, че Бен потръпна.

— Да се радвам ли? Защо трябва да се радвам?

— най-сетне успя да промърмори той. — Какво е станало, Куестър?