Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Той вдигна пашкулите с Йоски прашец и замислено се загледа в тях. Не можа да се сдържи. Започна да се смее като Червения котарак. Беше успял да направи невъзможното. Беше отишъл във вълшебния свят и напук на всичко се беше върнал.
Чувстваше се като новороден.
ЙОСКИЯТ ПРАШЕЦ
Усмивката на Чеширска котка и приятното настроение не продължиха повече от половин минута — времето, което беше нужна на Бен Холидей, за да си спомни предупреждението на Нощната сянка.
Той бързо се огледа наоколо, обгръщайки с поглед потъналия в мъгла здрач на Дълбокия свлек. Нямаше и следа от вещицата, но тя сигурно беше наоколо и го чакаше, като възнамеряваше да се отърве от него, щом се добере до Йоския прашец. Сигурно намерението й е било такова от самото начало — да го изпрати във вълшебният свят, за да направи онова, което тя не можеше, и да го унищожи, щом се върне. Той се навъси. Дали е знаела, че наистина ще се върне? Сигурно не. Но и да не се върнеше, това за нея нямаше особено значение. Нищо не й струваше да го накара да опита. Ала вълшебниците говореха така, сякаш че тя го очакваше да се върне. Това го обърка. Как би могла вещицата да знае, че тай ще успее да направи нещо, което никой друг не би могъл?
Стисна пашкулите в ръка и си вдъхна увереност. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои. Нямаше много време да мисли какво знае или какво не знае вещицата. Трябваше да намери Уилоу и да избяга от Дълбокия свлек колкото се може по-бързо. Страхуваше се за силфидата. Нощната сянка едва ли щеше да се отнесе с нея по-добре, отколкото с Бен. Всичко можеше да се е случило с момичето в негово отсъствие и това, разбира се, щеше да е заради него. Един цял изгубен ден, бяха казали вълшебниците. Това бе твърде дълго време за Уилоу. Нощната сянка едва ли щеше да я търпи. И още по-лошо, много бе възможно останалите от малката дружина да дойдат в Дълбокия свлек да търсят краля и да се натъкнат на вещицата.
Бен ядно стисна зъби пред подобни неприятни възможности и се огледа още веднъж. Мъглата и гората го обгръщаха отвсякъде като стена и всички посоки изглеждаха еднакви. Облаците бяха надвиснали над горите и скриваха слънцето и небето. Нямаше по какво да се ориентира къде е, нито накъде да върви.
— По дяволите! — прошепна той.
Тръгна по посока на вятъра. Много неща се бяха случили с Бен Холидей, когато дойде от своя свят в Ландовър и повечето от тях не бяха хубави. Всеки път, когато се опитваше да направи крачка напред, беше принуден да отстъпи две назад. Изглежда нищо не вървеше както трябва. Ала сега всичко щеше да се промени. Поне веднъж той ще успее. Бе съумял да отиде във вълшебния свят и да се върне с Йоския прашец, напук на всякакъв здрав разум. Имаше средство, с което да прогони от Зеленоречието дракона Страбо и да спечели най-важния си съюзник. Това щеше да бъде гигантска крачка напред към осъществяване на всичко, което беше замислил — в сравнение с дребните стъпчици, които се опитваше да прави досега. Не го интересуваше, че може да има дузина Нощни сенки, спотайващи се в мъглата. Той нямаше намерение да изпуска тази възможност от ръцете си.
Две рунтави лица изникнаха от храстите точно пред него и той отскочи назад с вик на изненада.
— Ваше светло величество!
— Ваше могъщо величество!
Бяха Филип и Сот. Бен шумно издиша и почака, докато сърцето му се успокои. Толкова му беше цялата смелост!
Гони гномите предпазливо излязоха от храстите. Лицата им, приличащи на пор, душеха горските миризми, носовете им се бърчеха напрегнато.
— Ваше величество, наистина ли сте вие? Не вярвахме, че ще ви срещнем отново! — каза Филип.
— Не вярвахме! Мислехме, че сте изчезнал в мъглите! — каза Сот.
— Къде бяхте? — попита Бен, като си спомни, че те бяха избягали от двореца, когато гарванът се бе преобразил във вещицата.
— Крихме се! — прошепна Филип.
— Наблюдавахме! — прошепна Сот.
— Вещицата ни се стори много ужасна — каза Филип.
— Но не успя да ни намери — каза Сот.
— Защото ние се скрихме под земята — каза Филип.
— В нашите хралупи — каза Сот. Бен си отдъхна.
— Браво на вас — той се озърна наоколо. — Ами къде е тя сега?
— Където я оставихте на поляната, ваше величество — каза Филип.