Магическо кралство за продан. Продадено

Бен измъкна дясната си ръка от джоба и запрати от скрития Йоски прашец в лицето на Нощната сянка. Вещицата ахна от изненада и в същия миг вдъхна прашеца. Чертите на лицето й се изкривиха от ярост и изненада и на тях се изписа внезапен ужас. Бен захвърли още една шепа прашец в лицето й — и тя отново го вдиша, като се препъна в мантията си, когато той грубо я блъсна назад. Пашкулът изхвръкна от ръцете й и тя се просна на кълбо на земята.

Бен връхлетя отгоре й като котка.

— Не ме докосвай! — предупреди я той. — Да не си посмяла да ми навредиш с нещо! Сега си в моя власт. Ще нравиш всичко, което ти кажа и нищо друго! — видя я как тя опъна устни и изрева от злоба и усети как туниката му овлажня от потта по гърба и мишниците.

— Потвърди, че ме разбираш — веднага промълви той.

— Разбирам — повтори тя, а в очите й гореше омраза.

— Много добре — Бен си пое дълбоко дъх и бавно се изправи на крака.

— Стани — заповяда й той.

Нощната сянка стана и бавно изправи стойка. Тялото й се бе вдървило и не я слушаше, сякаш някаква желязна воля го движеше отвътре. Опитваше се да се съпротивлява, но не можеше.

— Ще те смажа заради това! — изкрещя му тя.

— Ще те изтезавам, както не можеш и да си представиш!

— Засега няма да можеш — промълви той, повече на себе си, отколкото на нея. Бързо се огледа наоколо. — Филип! Сот!

Гони гномите предпазливо пропълзяха иззад храстите, където се бяха крили, за да изчакат Бен да им даде знак, че Трябва да създадат впечатлението, че Уилоу отвръща на вика му. Появиха се с израз на разбиране, изписан на косматите им лица, и очите им се пулеха полуслепи срещу вещицата.

— Ваше светло величество! — промълви Филип.

— Ваше могъщо величество! — промълви Сот. Никой не звучеше достатъчно уверен в думите си и двамата пълзяха като порове, готови да побягнат при най-малкото прошумоляване. Нощната сянка направо ги прониза с поглед и те се отдръпнаха, като да се защитят.

— Тя не може нищо да ви направи — успокои ги Бен, в което се опитваше да увери и себе си. Отиде да вдигне падналия пашкул. Показа го на Нощната сянка да го види.

— Празен е — той й показа малката дупка в края му. — Измъкнах целия прах и го сложих в джоба си, за да го хвърля срещу тебе. Точно както възнамеряваше да постъпиш ти с мен, нали така? Отговори ми.

Тя кимна.

— Така е — от думите й бълваше злъч.

— Искам да стоиш тук и да правиш само каквото ти кажа. Ще започнем с някои въпроси. Аз ще ги задавам, а ти ще им отговаряш. Ала ми казвай истината, Нощна сянко — без лъжи. Разбираш ме, нали? — тя кимна безмълвно. Бен пъхна ръка в отпред в туниката си, измъкна оттам втория пашкул с Йоски прашец и и го показа. — Ще бъде ли този прашец достатъчен, за да ми даде власт над дракона?

Тя се усмихна.

— Не зная.

Бен не беше очаквал това. Обзе го подозрение.

— Дал ли съм ти достатъчно, за да правиш, каквото ти кажа?